Окованият нарцис

-Бях нейният спонсор. Тренирах я да контролира звяра си и тя изгубила този контрол на своя меден месец по време на...

Наведе глава и повдигна ръцете ми, така че челото му да почива върху опакото на ръцете ми.

-Тя е изгубила контрол по време на секс. - довърших вместо него.

Той кимна, лицето му все още бе притиснато към дланите ми.

-Загубвайки девствеността си. - каза той, с мъмрещ, тих глас.

-Да не каза девственост?

Отдръпна се от мен, оставяйки ръцете си на бедрата и за първи път забелязах, че носи кърпа около кръста си.

-Да.

-Искаш да кажеш, че никога не се опитвала да контролира звяра си по време на сношение? - попитах.

Кимна с глава.

-Сгодени са повече то две години преди Лайза да бъде ухапана и да стане една от нас. Искали са да изчакат до сватбената си нощ.

-Достойно - казах аз. - И оргазъм до определена точна, си е оргазъм. Ако се е контролирала по време на оргазъм без проникване, тогава би трябвало да е способна да се контролира по време на сношение, също - докоснах рамото му. - Направил си каквото можеш за нея.

Отдръпна се все едно съм го изгорила, ставайки толкова внезапно, че столът се блъсна назад към кухненския плот, после на земята. По-скоро почувствах отколкото видях хората на вратата. Казах:

-Добре сме - обърнах се към Шанг-Да, Мърл и двата плъхолака, все още колебаещи се на вратата. - Добре сме, вървете.

Отдръпнаха се, но знаех сега, че имаме публика, защото не бяха твърде далеч.

Ричард остана по-средата на кухнята ми, носейки нищо освен кърпа и златистата светлина на изгрева. Обикновено това би ме разсеяло от всичко разумно, но не тази сутрин. Болката на лицето му бе по-важна от тялото му точно сега. Гледайки го, стоейки така крехко, така наранен, имах идея, ужасна идея.

-Моля те, каже ми че не е искала да чака за какъвто и да е сексуален контакт до медения месец?

Той подигна брадичка и арогантността мина през него. Но бе маска и аз сега виждах през нея. Отдолу бе изплашен и виновен.

-Научих я да контролира звяра си по време на гняв, тъга, страх, болка, всяка екстремна емоция, но не и секс. Уважавах мнението й.

Вгледах се в него. Това бе нещо така типично за поведението на Ричард. Теоретично дори одобрявах, но теория и практика не са едно и също нещо. В истинския живот би било лоша идея и Ричард би трябвало да знае по-добре от мен.

Почувствах лицето ми да става празно. Бе добро лице за полицай. Не мислех нищо и исках да му покажа това.

-Така че тази Луиза се е превърнала по време на секс и убила съпруга си и полицията я е хванала.

Не добавих, че бях изненадана, че не са я застреляли на място. Борейки се с голям лош вълк ядящ тяло на добър малък човек, би било достатъчна причина да стреляш, да убиеш.

-Луиза сама се е предала. Мисля, че ако не вярваше, че самоубийството е грях, би се самоубила.

Тръгна към мен, вървейки към плъзгащата се стъклена врата, облегна чело на стъклото все едно бе уморен.

Искаше ми се да кажа, че не е негова вината, но бе. Той бе нейният спонсор, единият, който трябваше да я научи как да бъде шейпшифтър. Научих го от работата с леопардите и Ричард, и глутницата на Върн в Тенеси, че оргазъм в какъвто и да е вид е един от истинските тестове за техния контрол. Оргазмът би трябвало да е освобождение, но наистина да се откажеш от контрола си означава да промениш формата си и това бе най-крайният кошмар, когато имаш човешки любовник. Ричард ми обясняваше достатъчно често за това, когато излизахме, че той няма доверие на себе си в нощта на пълнолунието, или денят преди това. Не се боеше да загуби контрол или да ме убие, просто да загуби контрол и да ме изплаши до смърт. Или по-честно, да ме отврати. Той се преобрази върху мен веднъж и това нямаше нищо общо със секса. И това едно преживяване ме накара да избягам към Жан-Клод. Е, Ричард се промени върху мен и го гледах да яде някого.

Не знаех какво да кажа. Всичко, което знаех бе, че трябва да кажа нещо, че тишината е почти толкова лоша колкото нищо.

Той проговори без да се обръща:

-Давай, Анита, кажи ми, че съм глупак. Кажи ми че пожертвах тях двамата на олтара на идеалите си.

Гласът му бе достатъчно горчив да се задавя, просто чувайки болката му.

-Луиза и съпруга й искали да се запазят верни на това кои са. Ти искаше да им помогнеш. Това е напълно, логическо за теб.

Гласът ми бе празен, но поне не бе провокиращ. Това бе най-доброто, на което съм способна. Защото бе напразно, напразно защото Ричард и момичето и нейния годеник са се бояли повече за вида си отколкото за реалността. Или може би просто съм цинична и уморена, ох, толкова уморена.

Бе като всяка наистина добра трагедия - напълно зависима от характерите на замесените хора. Ако Ричард бе по-практичен и по-малко идеалист, ако Луиза и покойния й съпруг за били по-малко религиозни, по-малко чисти; по дяволите, ако съпругът наистина я е довел до оргазъм само с проникване, тогава ако бе по-малко талантлив. Толкова много неща са станали, за да влошат нещата.