Окованият нарцис

-Да, бе перфектно, логическо за мен и сгреших. Трябваше да я накарам първият й път с Гай да е където глутницата може да се намеси, да го спаси. Но Луиза бе толкова... деликатна относно това. Просто не можех да се намеся. Не можех да я накарам да се съблече пред непознати и да накарам най-интимният й момент да бъде пред свидетели. Не можех да го направя.

Не знаех какво да кажа. Направих единственото, на което съм способна да го утеша. Отидох до него и поставих ръце около кръста му, гърдите ми бяха срещу гладкият му гръб и го държах.

-Толкова съжалявам, Ричард, толкова много съжалявам.

Тялото му започна да се тресе и осъзнах, че отново плаче, отново без звук, но не нежно. Подсмърчането му караше тялото му да се тресе, но единственият звук, който си позволи бе наситения трепет на дъха му, докато се опитваше да си поеме достатъчно въздух.

Бавно се плъзна на коленете си, ръцете му издадоха груб звук надолу по стъклото на вратата, все едно се опитваше да му смъкне кожата, докато ръката му се плъзгаше по стъклото. Останах изправена, облегната на него, опирайки главата му срещу тялото си, ръцете ми на раменете и гърдите му, опитвайки се да го задържа.

Той се облегна назад и изведнъж се опитвах да задържа цялата му тежест, докато се наведе към пода. Подхлъзнах се на робата на подгъва и се озовахме на пода, с главата и раменете му в скута ми и аз опитваща да се изправи. Възелът на хавлията бе отпуснат и дълга, недокосната линия от тялото му се покажа от кръста надолу до краката му. Хавлията бе все още на място, но бе изгубена битка.

Устата му се отвори в беззвучен плач, тогава изведнъж имаше звук. Той издаде груб, сърцераздирателен вик и звукът изглежда освободи нещо в него. Защото плачът бе изведнъж силен, пълен с малки, ужасно, болезнени звуци. Той плачеше и цивреше, и крещеше и стискаше ръцете ми, достатъчно, че да получа синини. И всичко, на което бях способна бе да го държа, докосвам, притискам, докато затихне. Най-накрая се плъзна на една страна, горната част на тялото му бе толкова навътре върху скута ми, колкото му позволяваше, останалата част от него се нагъна, така че едно нещо да остане покрито. Кърпата образува купчина на пода под него. Дори не знаех кога бе паднала. Донякъде се гордее с това, защото обикновено като видя Ричард гол губя около четиридесет точни от Щ-то си и повече от способността си да мисля логично. Но сега, болката му бе така тежка, че пое връх. Имаше нужна от утеха, не секс.

Най-накрая той лежеше тихо в ръцете ми, дъхът му бавно се нормализира. Клепачите му бяха напълно затворени и не помръдваха, за момент си помислих, че е заспал.

Когато проговори очите му бяха затворени:

-Посочих Ерос и Еранте за глутницата.

Гласът му бе все още тих след всичкия този плач.

Ерос бе гръцкият бог на любовта или похотта, а Еранте бе думата на еротичната поезия; в света на върколаците това бяха имената на сексуални заместители. Мъж и жена, който са нужни, когато върколака спонсор бе твърде гнуслив. Глутницата на Върн имаше такива, защото лупата на Върн бе много ревнива от своя Улфрик и понякога просто ти е нужно да се намеси някой, който не е емоционално свързан.

- Това е добре, Ричард. Мисля, че ще улесни нещата.

Той отвори очи и те бяха празни. Гърдите ме боляха да виждам този поглед в очите му. -Има и други позиции, който биха улеснили нещата. - каза той с тънък и нисък глас. Напрегнах се. Не можех да се спря, защото знаех, че има титла сред лъкойте, която би оправила всички проблеми, които бе създал в глутницата. Имаше титла, която позволяваха екзекуции, мъчения. Лъкойте имаха дълга история с някои много трудни моменти. Много малко глутници запълваха тези позиции вече. Повече не виждаха нуждата, но повече Улфрици са добри малки тирани; нямат нужда да делегират грубите неща.

-Знаеш ли какво значи Болверк? - Ричард попита тихо.

-Това е едно от имената на Один. Означава работещ за злото.

Гласът ми бе почти като шепот.

-Не помниш това от семестъра по сравнителна религия обратно в колежа.

-Не - казах аз.

Пулсът ми бе ускорен. Не можех да се спра. Болверк бе титлата за този, който извършва злите дела на Улфрика. Можеше да бъде всичко от трикове, до лъжи, до убийство. -Попитала си Върн за това, нали?

-Да.

Гласът ми бе нисък. Боях се да бъде по-силно, боях се да не спре да говори, макар да знаех накъде води разговора и исках да отида там.

-Якоб ще предизвика Силви - каза Ричард и гласът му ставаше по-силен, - и ще я убие. Тя е добра, но съм виждал Якоб да се бие. Не може да победи.

-Не съм го виждала да се бие, но мисля, че си прав.

-Ако те направя Болверк...

Спря се. Искам да му изкрещя да довърши, но не посмях. Всичко, което можех да направя бе да стоя тук, много спокойно и да се опитам да не направя нищо, което да промени решението му.

Започна наново.

-Ако те направя Болверк, какво би направила?

Последните му думи бяха нежни, все едно не може да повярва, че ги изрича.