Окованият нарцис

Издишах, дори не бях осъзнала, че съм си задържала дъха и опитвах да мисля. Мисли преди да говориш, защото имам само един шанс в това. Познавах Ричард и ако каквото кажа не срещне одобрението ме, офертата ще си отиде и може никога повече да не пожелае да ме пити за подобен тип помощ отново. Имах такова желание да говоря и бях така изплашена едновременно. Молех се за мъдрост, дипломация, помощ.

-Първо, ще трябва да обявиш новата ми титла на глутницата, после ще си определя помощници. Позволени са ми трима, Бауги, Сутунг и Гънлод.

Ричард каза:

-Двамата великани, който Болверк измамил за да вземе медовината на поезията и Гънлод, дъщерята на гиганта, която съблазнил за това.

-Да.

Той обърна горната част на тялото си, така че да ме погледне.

-Прекарващ почти всеки уикенд от последните шест месеца в Тенеси. Мислех, че само учиш с Мариана, учиш се как да използваш талантите си, но ти си изучавала лъкойте, също, не е ли така?

Опитах се да бъда внимателна, когато казах:

-Глутницата на Върн е много спокойна. Помага ми да превърна леопардите в истински пард.

-Не ти е нужен Болверк или Гънлод, за да направиш леопардите на пард.

Погледът му бе много директен и не можех да го излъжа.

-Все още бях твоя лупа, но не и върколак, най-малкото, което можех да направя е да науча за културата ти.

Усмихна ми се и това се отрази в очите му, поне малко - изчезна изгубения поглед в очите му.

-Ти не се интересуваш от културата.

Това ме ядоса.

-Напротив, така е.

Усмивката му се разшири, очите му се изпълниха със светлина, по начина, по който слънцето изпълва небето докато се показва от края на света.

-Добре, интересува те културата, но не заради това си искала да знаеш за Болверк, извършителя на зло.

Погледнах надолу, чувствайки се поне малко засрамена.

-Може би не.

Леко докосна лицето ми, карайки ме да погледна надолу към него, да срещна погледа му.

-Каза, че не си знаела за Якоб преди да говориш с него по телефона.

-Не знаех. - казах.

-Тогава защо попита Върн за Болверк?

Взирах се надолу към тези наистина кафяви очи и казах истината.

-Защото ти си добър, справедлив и честен, и това са приятни неща за един крал, но светът не е добър или справедлив, или честен. Причината глутницата на Върн да работи толкова лесно, причината моя пард да върви добре, е защото Върн и аз сме безжалостни, когато трябва да бъдем. Не знам дали можеш да бъдеш безжалостен ако трябва да си. Но мисля, че ако успееш да го направиш, това ще те пречупи,.

-Да бъдеш безжалостна за мен също ще пречупи нещо в мен, Анита. Нещо, което е важно за мен.

Пригладих косата ми, чувствайки мекотата й.

-Но правейки го аз няма да те пречупи толкова или така болезнено, както ако ти го направиш, Ричард.

Той бавно кимна.

-Знам и се мразя за това.

Наведох се над него и целунах челото му, много нежно. Проговорих с устните ми докосващи кожата му:

-Единственото истинско щастие, Ричард, лежи в знанието кой си, какво си, и помирението с това.

Ръцете му ме обвиха, държейки ме към него. Проговори с уста срещу гърлото ми. -Помирила ли си се с това, което си?

-Работя по въпроса. - казах.

Целуна гърлото ми, много нежно.

-Аз също.

Отдръпнах се достатъчно да видя лицето му и ръцете му се плъзнаха нагоре по косата ми, придръпвайки лицето ми надолу към него. Целунахме се, нежно, после по-грубо, устните му, езика му, устата му работеха срещу моите.Отдръпнах косата му с ръце и го целунах - целувах го дълго и грубо. Когато се отдръпнах, без дъх, открих, че обърнал долната част от тялото си настрани и лежеше по гръб, гол. Засмя се на изражението на лицето ми и ме наведе към себе си. Изгубих онези четиридесет точни от интелекта си и всичките си разумни умения, докато той отвърза робата ми и прекарах ръце надолу по тялото ми.

Имах достатъчно самосъхранение останало, за да кажа:

-Не тук. Имаме публика във всекидневната.

Ръцете му се плъзнаха под зеления сатен, играейки се по гърба ми, дърпайки ме към него.

-Няма място в тази къща, където да не ни чуят, да ни подушат.

Отдръпнах се от него преди да може да ме целуне.

-Господи, Ричард, това ме кара да се чувствам толкова по-добре.

Надигна се на една ръка, гледайки надолу към мен.

-Може да отидем в спалнята ако искаш, но няма да заблудим никого.

Не ми харесваше това и сигурно се е показало на лицето ми, защото Ричард отдръпна ръката си от под моето горнище и каза:

-Искаш ли да спрем?