Окованият нарцис

Погледнах го, но той гледаше големия мъж. Мика се опита да прибере косата си назад, докато бе все още мокра, така че лежеше правя по главата му, напълно права, докато не се отпускаше в дълга опашка, където къдриците се извиваха по гръбнака му. Косата му бе като кафяво кадифе срещу въглено-сивата му близа.

-От какво се притеснява Мърл? - попитах.

-Загрижен е за мен, както през повечето време, а се замисли и за теб.

Погледах към големия мъж.

-За това ли се тревожиш?

-Нещо подобно - каза Мърл.

Бе облякъл чиста бяла тениска под дънковото си яке, но с изключение на това, той носеше същото облекло както първият път когато го срещнах. Ако носеше повече кожа щеше да прилича на рокер.

Мика се обърна към мен. Тениската му направи онзи богат, плъзгащ се звук, който прави коприната срещу кожени седалки. Тъмно сивата блуза бе с къси ръкави, закопчана до горе, добре изглеждаща. Цветът подчертаваше златисто-зеленото на очите му, макар кожата му да изглежда дори по-тъмна. Комбинира блузата с черни дънки, черен колан и сребърни катарами, нежно черни обувки. За първи път ми дойде на ум, че е облечен като за среща. Дали се бе облякъл да впечатли мен или Жан-Клод? Бе важен случай за всеки алфа да срещне Господаря на града. Но особено някой, който чука човешкия слуга на Господаря. Просто не бях сигурна как да се справя с цялата ситуация. Жан-Клод бе приел Мика на теория, но как би реагирал да го види на живо? Как Мика би реагирал виждайки Жан-Клод.

Мамка му, имах достатъчно тревоги без да се тревожа за мъжкото его.

-Отново си намусена. - каза Мика.

Поклатих глава.

-Няма нищо. Нека да приключваме с това.

-Защо звучиш така, малко изнервена?

Държах вратата си отворена и се обърнах да кажа:

-Тук сме да спасим Деймиън. Не знам в каква форма би бил той. Защо бих била изнервена?

-Знам, че се тревожиш за приятеля си, но сигурна ли си, че това в действителност те притеснява.

Погледнах го.

-За какво говориш?

-Аз също съм нервен да срещна Господаря на града.

Бе почти сякаш ми е прочел ума. Не се познавахме достатъчно добре за него да ме прочете, но... той или бе телепат, в което не вярвах, или можеше добре да ме разчита.

Не бяха сигурна коя мисъл ме притесняваше повече.

Въздъхнах и наполовина се върнах на седалката.

-Да, малко съм нервна за представянето ти на Жан-Клод. Бе те приел, дори знаейки, че сме били заедно, но да те види на живо... - опитах се да помисля как да се изразя. - Не знам как би се чувствал за това.

-Ще се почувстваш ли по-добре ако обещая да се държа добре.

-Може би, ако можеш да се справиш.

-Мога да се справя . - каза той, давайки ми сериозния си поглед. Със сигурност излъчваше умереност.

-Не ме приемай погрешно, Мика, но бях сериозно разочарована напоследък от мъжете в живота ми. Малко ми е трудно да вярвам, че някой може да се справи.

Той се протегна да ме докосна, после ръката му се върна назад сякаш нещо на лицето ми не бе приятелско.

-Ще се постарая тази нощ, Анита, това ти обещавам Въздъхнах.

-Вярвам ти.

-Но. - каза той.

Трябваше да се усмихна.

-Намеренията ти са добри, моите намерения са добри, намеренията на Жан-Клод най-вероятно са добри - свих рамене. - Знаеш какво казват за добрите намерения.

-Това е най-доброто, което мога да предложа. - каза той.

-И е всичко, което мога да поискам, но нека кажем, че не съм напълно сигурна как да се справя с това. Можех да се справя с Ричард и Жан-Клод едновременно, но сега ти си тук. Просто не знам.

-Мога да се върна в къщата ти. - каза той.

-Не, Жан-Клод поиска да се срещне с теб.

Мика ме погледна.

-И това те изнервя.

Наполовина се засмях.

-О, да.

-Защо?

-Ако Жан-Клод правеше секс с някой друг не бих искала да я срещна.

Мика сви рамене.

-Мислиш ли, че иска да ме нарани?

-Не - казах, - не, нищо подобно.

Опитах се да го оформя в думи, но не успях. Може би бе поради липсата на изтънченост. Как да представиш гадже В на гадже А след като гадже А бе благосклонен към гадже Б, който вече не е в картината? Или бе в начина, по който Жан-Клод попита за него.

-Доведи своя Нимир-Раж, ma petite, бих искал да го срещна.

-Защо? - попитах.

-Не ми ли е позволено да срещна другият мъж в леглото ти?

Накара ме да се засрамя. Но ето Мика бе тук и ето че бяхме пред Цирка. Жан-Клод бе вътре, очаквайки. В действителност бях по-изплашена да ги представя един на друг от колкото за Деймиън. Ако Жан-Клод не опиташе да убие Мика, тогава щях да се тревожа за Деймиън. Бях 99% процента сигурна, че Жан-Клод няма да започне бой. Бе останалият един процент, който стискаше гърлото ми в здрава хватка докато се придвижвахме из мрака.