Окованият нарцис

Двамата нови бодигарда ме заобиколиха докато вървях към задната врата. И двамата бяха над шест фута високи, мъже и излъчваха чувството, че са бодигарди гадняри. Освен това бяха почти пълни противоположности. Крис (не, съкратено от Кистиано) бе в средата на двайсетте си, кожата му бе загоряла в нежно златисто, очите в лек нюанс на сиво-синьо. Косата му бе в онзи нюанс на бледо кафяво, което някой хора наричат русо. Боби Лий бе над четиридесетте, с много къса коса, станала бледо сива, веждите му все още бяха черни над блестящите сини очи като частици от водно сини сапфири. Имаше леки мустаци и брада, която също бе черна с първите следи на бяло и сиво през нея.

Крис не бе говорил до сега, но гласа на Боби Лий бе по-тънък и с двойно по наситен южняшки акцент.

Натаниел се опита за застане до мен и Крис се премести да го отдръпне.

-Той е с мен. - казах.

-Наредено ни е да те пазим. Не го познавам.

-Вижте и двамата, нямаме време за голяма представяне тук. Той е един от моите леопарди, както и двамата брюнети. Мика е този с опашката, двамата с него са негови леопарди.

-Кой е червенокосият? - попита Боби Лий.

-Гил, той е лисица и е под моята защита, също.

-Ние сме като ходещ топ. - каза Крис.

Погледнах го.

-Повечето от този топ са приятели и още повече, мои приятели. Ако гадостта се случи и ти спасиш живота ми за сметка на техните, ти ще ги последваш.

-Заповедите ни са за пазим теб, никой друг. - каза Боби Лий.

Поклатих глава и дръпнах Натаниел като в кука в ръката си.

-Какво би направил Рафаел ако го предпазиш, но хората му умра?

Размениха си погледи. Накрая Боби Лий каза:

-Зависи от ситуацията.

-Мда, може би, но аз съм въоръжена и мога да се грижа за себе си през по-голямата част от време. Нужно ми е подкрепление, не интерфейс.

-Не ни бе казано да сме подкрепление. - каза Боби Лий.

-Знам, но тази вечер може да има голяма доза представление. Жан-Клод няма да ме нарани, но може да си поиграе с някои от другите, дори мен. Няма да прекалява, окей. -Правиш така, че да не можем да си вършим работата. - каза Крис.

Свих рамене, прегръщайки Натаниел към мен.

-Оценявам присъствието ви. Оценявам помощна. Можех да съм мъртва в момента ако Игор и Клаудия не бяха с мен. Но има хора, за който бих рискувала живота си да са добре и някой от тях са с мен тази вечер. Всичко, което казвам е да се държите добре, да не прекалявате, да не вадите оръжията.

Отново се погледнаха един друг. Въздъхнах. Боби Лий носеше дънково яке без ръкави над тениската си. Крис носеше тениска с къси ръкави и твърде голямо черно горнище, не закопчано, покриващо панталона му в цвят каки. Бе твърде топло да се носи палто. Но носех черна копринена блуза над черното си горнище. Бях си втакмила блузата и 9мм Файърстартер отпред се виждаше над всичкото това черно. Повечето хора нямаха да го видят, черно на черно. Но блуза с дълъг ръкав покриваше пистолети и ножове. Обзалагах се, че Боби Лий имаше поне един пистолет под якето си, най-вероятно на гърба му, защото нямаше издатина, без значение как се плъзгаше под всяка ръка. Бе трудно да се види издатината под лявата ръка на Крис. Бе избрал блуза с много принтове на нея, светли пътища за отвличана на очите, но топъл вятър издуха блузата му назад и за миг видях кобура за рамо. Не можех да бъда сигурна какво има под танковото горно, но бе обзалагах, че е поне още един пистолет, от през за кръстосано изваждане, също като при мен.

-Не можете да застреляте никой тази вечер освен ако не ви кажа, как е това за яснота?

-Имаме си заповеди - каза Боби Лий, - и те не са от теб.

-Тогава може да се върнете при Рафаел и да му кажете, че отказвам помощта му.

Очите на Крис се промени за миг. Изражението на Боби Лий никога не се променя.

Тези красиви сини очи бяха празни като стъкло, никой в къщи.

-Защо толкова се боиш да ни вземеш вътре? - попит тай.

Отново въздъхнах и се опитах да го вложа в думи, които те да разберат и бях готова да споделя. Не ми дойде нищо на ум, така че опитах с истината.

-На път съм да представя моя Нимир-Раж на Господаря на града за първи път.

-Чукаш и двамата? - попита Боби Лий и израза звучеше погрешно с този акцент на Скарлет О'Хара.

Започнах да протестирам или правя на кучка, но го оставих.

-Да, така е и малко се боя как ще мине представянето.

-Мислиш, че Господаря ще опита да убие твоя Нимир-Раж? - попита Крис.

-Не, но може да поиска да си поиграе с него и вампирската идея за забава и игра може да са малко странни.

Боби Лий се засмя.

-Странни, тя казва, странни. - Той се засмя отново и прозвуча като топъл и дълбок и танцуващ. Смехът запълни очите му, правейки го по-реален. - Каквото се опитва да каже, Крис, е че ни забавлява точно както когато плъхове се срещнат с хиени. Показване на сила, без опасност, но може би малко некомфортво.

-Да, точно както той го каза.

Крис кимна.

-Значи тази вечер не е истинско.

-Истинско е - казах, - но не опасно по начин, че вие да може да ме предпазите.

-Трябва да те пазим, постоянно. - каза Крис.

Боби Лий го хвана за рамото.