Окованият нарцис

Събудих се бавно, в пашкул от телесна топлина и боцкащ прилив на ликантропска енергия. Опитах се да се обърна и открих, че притискащата плът ме бе затиснала на една страна. Отворих очи. Стаята беше тъмна, с малка светлина близо до стената, като детска лампичка. Нощното ми зрение беше достатъчно добро, че да виждам и със толкова малко светлина. Мъж, който не познавах, се бе свил пред тялото ми. лицето му бе притиснато към рамото ми, точно над гърдите ми, дъхът му беше горещ срещу кожата ми. Обикновено това щеше да ме паникьоса и да ме накара да избягам, но просто не се чувствах паникьосана. Чувствах се топла и в безопасност и повече. . . точно така не се бях чувствала от много време, сякаш носех любимата си фланела и бях обвита в любимият си юрган. Беше този вид удобство, който те успокоява. Дори погледа към ръката ,която идваше зад мен и беше на кръста ми не ме притесни. Може би д-р Лилиян ми беше сложила някакви лекарства, които да ме накарат да се чувствам добре. Всичко, което знаех е, че не искам да се движа. Това беше като първото събуждане сутрин и няма никъде, където трябва да отидеш, нищо, което трябва да направиш и можеше да се потопиш в това полу- сънено, полу-будно, загнездено в одеалата, чувство.

Ръката около кръста ми беше мускулеста, определено мъжка, но мака, не само дланта, а цялата ръка. Кожата имаше тен и изглеждаше по-тъмна, отколкото трябва, срещу бледността на кожата ми. Бях отпусната срещу топлината на телата, където те се докосваха до моето. Факта, че бях добре спяща в троен гол сандвич, с мен по средата, ми казваше без съмнение, че имах в кръвта си някакъв вид наркотик. Събуждала съм се, носеща много повече дрехи и съм се чувствала много по-смутена.

Предположих, че и двамата бяха върколаци. Това бе голяма глутница и аз не бях виждала всички. Аз бях окъпана в тяхната енергия, сякаш невидима гореща вода течеше около трима ни. Спомних си за нараняванията, ноктите, които копаеха под гръдният ми кош. Погледа ми се търкулна по собственото ми тегло и намери дрипав кръг розови белези, където змията беше копала за сърцето ми. Имаше тъпа болка, но белега вече беше розов и лъскал, плосък върху кожата ми. колко дълго бях в безсъзнание?

Продължих да чакам паниката да ме връхлети, притеснението. Когато не го направи, погледнах първият мъж, наистина гледайки този път. Той имаше гъсти кафяви къдрици, отрязани късо на гърба но дълги отгоре, така че къдриците гъделичкаха кожата ми, когато той правеше малки движения в съня си. Той имаше толкова тъмен тен че кожата му почти съвпадаше с косата. На едната вежда, която можех да видя, имаше пирсинг, малка халка. Колената му бяха върху долната част на краката ми, едната му ръка лежеше върху голото ми бедро. Мисля че кракът му се бе сгънал и бе обърнал бедрата си, за да ме спаси от това да видя цялото шоу. Малка скромност, на която бях благодарна. Каквото и да ме държеше да ми е удобно, започна да изчезва. Може би просто се събуждах.

Останалата му предна част бе притисната толкова близо до мен, че не можех да видя никакви детайли. Линията на гърба и дупето му беше гладка. Нямаше линия от тена. Нудистки плаж? Тялото изглеждаше младо, раните двадесет години. Той бе по-висок от мен, кой не беше? Но не много. Пет фута и седем може би по-малко. Той се раздвижи, ръката на бедрото ми се сви, сякаш той сънува, тогава внезапно знаех, че е буден. Напрежение премина през тялото му, което не беше там преди секунди. Внезапно бях наистина будна, сърцето ми биеше силно. Имах около две секунда да се чудя, какво по дяволите се казва на някой, който никога не си срещал, когато се събудиш гол до него в легло. Гледах го, той отвори очите си и премести лицето си достатъчно, че да премигне дава пъти и да ме погледне с кафявите си очи.

Той ми даде мързелива усмивка, все още наполовина заспал.

-Никога не съм те виждал преди будна.

Казах единственото нещо, което ми дойде на ум.

-Не си спомням да съм те виждала преди. Кой си ти?

-Калеб. Аз съм Калеб.

Кимнах и започнах да сядам. Щях да се измъкна от леглото. Успокояващата топлина все още бе там, но срама беше по-силен. Просто не бях достатъчно студена, че да продължа да говоря с непознат, гол мъж, докато и аз бях гола. Не, това просто не бе достатъчно невинно.

Ръката около кръста ми се стегна, държеше ме срещу вторият мъж и леглото. Коленете на Калеб върху краката ми станаха по-леки, плъзнаха се между моите. Внезапно можех да усетя части от тялото му, които не можех да видя. Мисля, че по-скоро бих видяла цялото шоу, от колкото да се притиска към горната част на бедрата ми. Добре, слабини, просто не беше правилната част, която да ме накара да го нараня, все още не. Ръката, която лежеше на бедрото ми, изведнъж го стисна. Макар пулсът ми да се ускори, това беше много близо до това, да бъде капан.

-Всички да се успокоят - казах - но трябва да се изправя и да се махна от това легло, сега.