Окованият нарцис

-Лесно направено - каза той и секунда по късно вратата се отвори. Беше друг непознат. Мъжът беше висок около шест фута, широки рамене, мускулест, добре сложен и тъй като беше гол, знаех че всеки сантиметър от него беше пропорционален. Най-малко той не беше в ерекция. Това беше освежаващо. Той беше блед, без тен. Сивата му коса падаше около раменете му. Той имаше сиви мустаци и една от тези бради стил Вандайк. Косата вероятно бе знак, че той е над петдесетте. Но това, което успях да видя от него, не изглеждаше старо или слабо. Изглеждаше повече като наемем каторжник, който би ти откъснал сърцето и би го занесъл на някой в кутия, за правилната цена.

Груб белег почти разполовяваше гърдите и стомаха му, извивайки се във формата на поли-луна покрай колана му и се скриваше в слабините му. Белега бе бял и изглеждаше стар. Или бе получил белега преди да стане превръщач или, или не знам. Превръщачите може и да останат с белези, но е рядкост, трябва да направиш нещо много грешно на раната , за да остане такъв лош белег.

-Не го познавам - казах.

-Анита Блейк, това е Мърл.

Само въвеждането и очите на Мърл се присвиха към мен. Очите му изглеждаха човешки, светло сив цвят. Погледа му се върна към лицето на водача му почти незабавно, като покорно куче, което иска да гледа лицето на господаря си.

-Здравей Мърл.

Той кимна.

-Остави хората й да влезнат в стаята.

Мърл се премести и знаех незабавно че той не искаше да го прави.

-Някой, но не всичките? - той го направи на въпрос.

Мика погледна към мен.

-Защо не всичките? - попитах.

Мърл обърна тези бледи очи към мен и погледа в тях ме накара да поискам да се свия. Той погледна към мен, сякаш можеше да види от другата страна и да прочете всичко. Знаех че това не беше истина, но беше добро вторачване. Принудих се да не трепна. -Кажи й - каза Мика.

-Твърде много хора в твърде малка стая. Не мога да гарантирам безопасността на Мика в тълпа от непознати.

-Ти трябва да си неговият Сокол - казах.

Устните му се свиха от отвращение.

-Ние не сме вълци не използваме техните думи.

-Добре, не ми е известно да има еквивалент на тази дума сред леопардите, но ти все още си шеф на бодигардите на Мика, нали?

Той ме гледаше и след това кимна леко.

-Добре. Наистина ли виждаш хората ми като заплаха за Мика?

-Работата ми е да ги виждам като заплаха.

Той имаше точка.

-Добре. Колко ще ти е удобно на теб да пуснеш в стаята?

Той премигна, щита падна от тежкият му поглед за момент, очите му бяха несигурни -Ти няма да спориш с това? - Отново той направи изявлението си като въпрос.

-Защо трябва да го правя?

-Повечето алфи ще спорят за да не покажат слабост - каза той.

Трябваше да се усмихна.

-Аз не съм толкова несигурна.

Това го накара да се усмихне.

-Да, тези които складират силата си, често са несигурни.

-Това е от опит - казах.

Той отново кимна, лицето замислено.

-Двама.

-Добре.

-Имаш ли предпочитания кои двама да бъдат?

Свих рамене.

-Чери и някой друг. - Избрах Чери, защото тя изглежда даваше най -добри рапорти. Нашата Чери беше съобразителна, освен ако не искаш за гръб в битка. Но аз се нуждаех от информация, не от умения в битките.

Мърл кимна леко, тогава погледа му се върна към Мика, който все още лежеше на леглото. Мика му махна да излезе. Големият мъж отвори вратата и проговори тихо. Чери беше първа през вратата. Тя беше висока и слаба с добре оформени гърди и стегнато тяло. Защо никой не носеше дрехи днес?

Честно казано просто ми бе приятно да видя друга жена. Нормално не съм против да съм единственото момиче, често се случва в полицията, но голота винаги ме кара да искам да видя друга личност без пенис.

Те се усмихна, когато ме видя. Тя ме прегърна и я оставих, но се дръпнах първа. Тя докосна лицето ми сякаш наистина не вярва на очите си.

-Как се чувстваш?

Свих рамене и малкото движение опъна мускулите в лявата ми ръка, докато не трябваше да я притисна до тялото си за да я запазя да заподскача наоколо. Говорех през болката, стиснах зъбите си малко.

-Ръката ми създава проблеми, но другото е наред. Добре съм.

Чери докосна ръката, прокара леко ръката си през роклята.

-Мускулите са се стегнали от бързото излекуване. Ще бъде наред след няколко дни. -Няма да мога да използвам ръката си няколко дни?

-Спазмите ще идват и ще си отиват. Масажа помага. Топли компреси могат да помогнат. Трябва някой мускул да е бил увреден доста зле за да има толкова много спазми. - Споменах ли, че Чери беше медицинска сестра, когато не се превръщаше?

-Аз мога да ти помогна и да използваш ръката си днес - каза Мика.

И двете се обърнахме и го погледнахме.

-Как? - попита Чери.

-Мога да викам плътта - каза той отново.

Изражението на лицето й полазваше, че тя знае за какво се говори и беше впечатлена. И секунда по късно тя изглежда се съмняваше, беше подозрителна. Това беше моето момиче. Въпреки че честно казано, Чери имаше достатъчно солиден живот преди да я срещна, че тя да дойде с прекалено активни подозрения. Наистина мисля че не ми пукаше за това.