Окованият нарцис

-Здравей, Мика Калахан, приятно ми е да се запознаем. Но името ти не ми казва кой си. -Аз съм Нимир Радж на Maneater(Човекоядният) клан - каза Мика.

Премигнах към него, опитвайки да извадя смисъла от това. Не бях притеснена вече. Изненадана, работейки над гнева, може би.

-Аз съм Нимир Ра на Blood-drinkers (Кръвопийският) клас и не си спомням да съм те канила в територията си, г-н Калахан.

-Не си.

-Тогава защо по дяволите си тук без моето разрешение? - Първият тон на гнева премина в гласа ми и бях щастлива да го чуя. Гнева правеше всичко останало лесно за скриване, дори говоренето с двама голи непознати.

-Елизабет ме покани - каза той.

Гневът се вдигна през мен като топъл вятър и докоснах края от звяра, който мислех че бе звяра на Ричард. Научих в клуба преди няколко нощи че това беше нещо постоянно, което бе вътре в мен. Звярът на Ричард или моя, пламна през тялото ми и се вдигна по кожата ми като блясък от невидима пот. Мъжете реагираха на силата. Калеб седна, погледа му внезапно напрегнат върху мен, без подигравка сега. Мика помириса въздуха, ноздрите му пламнаха, езика му премина по края на устните му, сякаш можеше да я усети срещу кожата си.

Силните емоции винаги правят силата по-лоша, а аз бях толкова ядосана. Вече дължах на Елизабет за това, че изостави Натаниел в клуба. Но сега. . . тя накрая направи нещо, което не можех да подмина.

Част от мен бе почти облекчена, защото нещата щяха да са по-лесни със смъртта на Елизабет. Мъничка част от мен се надяваше да не трябва да я убивам, но просто не можех да видя как да го избегна вече.

Трябва да се е показало на лицето ми, защото Калахан каза:

-Не знаех че нейната глутница има Нимир Ра когато дойдох. Тя беше техният втори алфа преди. Правилно е тя да е новата алфа на глутницата.

-Тя просто е забравила да спомене че глутницата вече има Нимир Ра, нали? - попитах. -Така е - каза той.

-Наистина - казах, уверих се че сарказма ще се усети.

Той се изправи до леглото. Принудих се да задържа контакт с очите му, но беше по-трудно, от колкото трябваше да бъде.

-Не знаех ,че дори съществуваш, докато преди три нощи Чери не почука на вратата на Елизабет и поиска от нея да дойде да помогне да те излекуват.

-Глупости - казах.

-Кълна се - каза той.

Ръката ми се затвори около Деринджара, чувствах успокояващата тежест. За момент се чудех с какви муниции беше зареден, 38 или 22 калибър. Надявах се да са 38. Лявата ми ръка се сви с внезапна болка сякаш мускулите се опитваха да се отделят. Стягане или перманентно се бях наранила? Щях да се притеснявам за това по-късно, когато не гледах към двама голи леопарда.

-Казваш, че наистина не си знаел за мен преди да дойдеш в града. Страхотно, защо още си тук?

-Когато открих, че Елизабет ме е излъгала, дойдох тук и се опитах да помогна в излекуването, направих го заради влизането ми в територията ти без разрешението ти. Всичките ми леопарди поеха реда в леглото ти, помогнаха за излекуването ти.

-Глупаво от твоя страна.

Той държеше празните си ръце към мен, дланите нагоре. Приятен традиционен жест за да покажеш, че не си въоръжен и безпомощен. Да бе, точно така.

-Какво мога да направя за да оправя това между нас Анита? Не искам война между глутниците, а и научих че ще интервюираш алфи за да заемат мястото ти при леопардите. Аз съм Нимир Радж. Знаеш ли колко рядко срещани са превръщачите, които се превръщат в леопарди? Най-доброто, което вероятно ще откриеш, е друг 1еорагб Ноппе, да защитава, но не и истински цар.

-Ти кандидатстваш за работата?

Той започна да върви към мен, а стаята не беше голяма.

-Ще бъде чест за мен, ако вземеш предвид мен за тази работа.

Опитах се да вдигна лявата си ръка, но спазма беше твърде зле, че да довърша жеста.

Но Мика схвана идеята, спря да се движи.

-Нека да започнем като стоиш там. Имах толкова много от това да съм близо и лично и с двама ви, от колкото мога да се справя.

Той просто стоеше там, ръцете все още отворени, виж аз няма да те нараня.

-Хванехме те неподготвена, разбирам.

Съмнявах се че разбира, но беше любезно от негова страна да се престори. Никога не съм срещала превръщач, който има проблем да спи гол в голяма купчина, като кученца. Разбира се, никога не бях срещала някой чисто нов. Сигурно, трябваше да се научиш на такова ниво на удобство.

Лявата ми ръка потрепваше достатъчно, че махнах с дясната си ръка пистолета, извадих го от джоба и се опитах да успокоя не волевите движения.

-Ти си наранена - каза той.

Всеки скок на мускула изпращаше остра болка през ръката ми.

-Раздирането от нокти ще направи това и на теб.

-Мога да те накарам да се почувстваш по-добре.

Завъртях очи.

-Обзалагам се че го казваш на всички момичета.

Той дори не изглеждаше смутен.

-Казах ти, аз съм Нимир Радж, мога да викам плът.

Трябва да изглеждам толкова празна колкото се чувствах, защото той обясни.

-Мога да лекувам рани с докосването си.

Просто го гледах.

-Какво ще те убеди, че казвам истината? - попита той.

-Какво ще кажеш за някой, който ще потвърди за теб?