Окованият нарцис

-Не се ли нуждаем от женски офицер тук за това?

-Наистина ли искаш някой друг да ги види?

Той имаше точка.

-Защо искаш да ги видиш, Долф?

-Не мога да те принудя да ми ги покажеш, но се нуждая да ги видя.

-Защо?

-Не знам - каза той и гласът му показваше стягане за първи път.

Измъкнах се от горната риза и я поставих на масата. Задържах лявата си ръка към него, дърпайки ръкава на тениската си.

Той прокара пръста си по белезите.

-Какво е това с лявата ти ръка? Тя винаги приема повечето удари.

-Мисля, че е защото крия дясната. Ще ги оставя да одерат лявата ми ръка, докато грабвам оръжието си с дясната.

-Уби ли това, което ти направи раните?

-Не.

Той ме погледна и гнева се плъзна през лицето му.

-Иска ми се да ти вярвам.

-Аз също. Особено след като казвам истината.

-Кой или какво ти направи това, Анита?

Поклатих глава.

-Ще си поеме грижа.

-По дяволите Анита, как мога да ти се доверя, когато не ми казваш.

Свих рамене.

-На ръката ли е всичко?

-Почти.

-Искам да видя всичко.

Има много мъже в живота ми, които просто ще обвиня, че искат да си сваля ризата, но Долф не един от тях. Никога не е имало такъв вид напрежение между нас. Погледнах го, надявайки се да се отдръпне, но той не го направи. Предполагам знаех, че няма да го направи.

Извадих тениската от панталоните си и разкрих сутиена си. Трябваше да вдигна края на телта за да покажа кръглата дупка, сега белег, над сърцето си.

Той я докосна както направи и с останалите, поклащайки глава.

-Сякаш някой се е опитал да извади сърцето ти. - Той вдигна очи към лицето ми. - Как по дяволите се излекува, Анита?

-Може ли да се облека?

На вратата се почука и Зербовски влезе без дори да попита, докато аз все още се борех да покрия отново гърдата си. Очите му се разшириха.

-Прекъсвам ли ви?

-Свършихме - казах.

-Страхотно, мислех, че Долф има повече останали сили.

И двамата му се намръщихме. Той се ухили.

-Граф Дракула е готов да тръгне.

-Името му е Жан Клод.

-Както казваш.

Трябваше да се наведа и наместя сутиена си. Това бельо наранява, ако не са постави правилно. И двамата ме гледаха, докато го правя и на инат не се обърнах с гръб. Зербовски гледаше, защото събираше материал за шеги, Долф - защото беше ядосан. -Ще си направиш ли кръвен тест? - попита той.

-Не.

-Можем да вземем заповед.

-И какво ще е основанието? Не съм направила нищо грешно, Долф, освен това, да се покажа тук, без да съм мъртва. И ако не знаех по-добре, щях да кажа че си разочарован. -Радвам се, че си жива - каза той.

-Но съжаляваш, че не можеш да съсипеш Жан Клод. Не е ли така?

Той извърна поглед.

-Така е, не е ли? Съжаляваш, че не можеш да арестуваш Жан Клод, че не можеш да го екзекутираш. Той не ме е убил Долф. Защо го искаш мъртъв?

-Той вече е мъртъв Анита. Просто не го знае достатъчно.

-Това заплаха ли е?

Долф издаде нисък вбесен звук.

-Той е ходещ труп, Анита.

-Знам какво е Жан Клод, Долф, вероятно по-добре от теб.

-Така продължавам да чувам - каза той.

-Какво, ядосан си за това, че се срещам с него? Ти не си ми баща, и аз мога да се срещам, с когото или каквото искам.

-Как може да го оставиш да те докосва? - Гневът му беше там отново.

-Искаш го мъртъв, защото ми е любовник? - не можех да задържа изненадата извън гласът си.

Той не срещна очите ми.

-Ти не ме ревнуваш, Долф, знам че това е факт. Притесняваш се, защото той не е човек, това ли е?

-Той е вампир, Анита - Той срещна погледа ми. - Как можеш да чукаш труп.

Нивото на враждебност беше прекалено високо, прекалено интимно. И тогава ме осени. -Коя жена в живота ти се е чукала с немъртъв, Долф?

Той направи крачка към мен, цялото му тяло трепереше, ръцете му се бяха свили в юмруци. Гневът се втурна през лицето му, правейки го почти червено. Той проговори през зъби.

-Вън!

Исках да кажа нещо, което ще направи нещата по-добри, но нямаше нищо за казване. Преместих се внимателно към него, задържах очите си върху него, страхувайки се, че може да ме хване. Но той просто стоеше там, възвръщайки си контрола. Зербовски ме последва навън и затвори вратата зад нас.

Ако бях с друга жена, щяхме да говорим за това, което се бе случило току-що. Ако бях с много от мъжете от различна линия на работа, щяхме да говорим за това. Но Зербовски беше ченге. А това означава да не говориш за лични неща. Ако случайно научиш нещо наистина болезнено, наистина лично, оставяш го да премине, освен ако човека не те покани да говорите за това. Освен това, не знаех какво да кажа. Не искам да знам, ако жената на Долф му изневерява с труп. Той има двама сина, без дъщери, така че кой друг може да бъде?