Окованият нарцис

Зербовски ме придружи до чакалнята в тишина. Мъж се обърна, когато влязохме. Беше висок, с тъмна коса, която посивяваше по темето. Ясните строги линии на лицето му бяха започнали да омекват около ъглите, но все пак още беше красиво лице на мъж в средната възраст. Изглеждаше ми доста познат. Но докато не се обърна и показа белезите от нокти от едната страна на врата му, тогава го разпознах. Орландо Кинг бе един от първите ловци в страната, докато диви превръщачи почти не го убили. Историите си противоречат какво животно е бил превръщача, някой казват вълк, други мечка или леопард. Историята толкова се разрасна, че се съмнявам някой друг, освен самият Кинг, да знае. Кинг и превръщачите, които почти са го убили, ако самите те не са умряли. Носи му се репутация, че никога не е губил цел, никога не спира, докато съществото не е мъртво. Изкарва добри пари, давайки лекции из страната. На финала си сваля блузата и показва белезите си. Беше малко прекалено за вкуса ми, но хей, тялото не е мое.

Също така понякога помага на полицията, представяйки им своята експертиза.

-Анита Блейк, това е Орландо Кинг - каза Зербовски. - Доведохме го за да помогне да осъдим Граф Дракула за убийството ти.

Погледнах Зербовски, който само се усмихваше широко. Той продължава да вика на Жан-Клод Граф Дракула, прякора, който му даде. Игнорирах го.

-Госпожице Блейк - каза Орландо Кинг с дебелият си завъртащ глас, който помня от лекциите му - Толкова е добре, че ви виждам жива.

-Хубаво е да ви видя жив, господин Кинг. Последно чух, че правите лекции в Лест Колст. Надявам се да не е трябвало да прекъснете обиколката си, за да дойдете да разследвате убийството ми.

Той сви рамене и имаше нещо в начина, по който движеше раменете си, което го накара да изглежда по-висок, по-широк, отколкото е.

-Има само няколко от нас, които наистина се поставят срещу чудовищата, как можех да не дойда?

-Поласкана съм - казах. - Чувала съм лекцията ви.

-Вие дойдохте да говорите с мен след това - каза той.

-Поласкана съм отново. Трябва да срещате хиляди хора на година.

Той се усмихна и докосна ръката ми, много леко.

-Но не много от тях имат белези, които съперничат с моите. И наполовина не са толкова красиви в тази линия на работа.

-Благодаря. - Той ме срещна преди доста време, така че приех комплимента му не толкова като флирт, колкото като навик.

Зербовски ми се хилеше и ухилването му казваше, че не мисли, че Кинг е просто любезен. Свих рамене и го игнорирах. Открих, че ако не претендираш, че някой не те е свалял, то повечето хора евентуално се уморяват и престават.

-Хубаво е да ви срещна отново, госпожице Блейк. Особено жива. Но знам, че ще трябва да побързаш, ако не искаш да рискуваш вампирският си приятел преди залез. - имаше малко страхливо колебание преди думата приятел. Изучих лицето му, но то беше неутрално. Нямаше укор, нищо освен усмивка и добро намерение. След атаката на Долф, това беше един вид приятно.

-Благодаря ви за разбирането.

-Ще ми хареса да си поприказваме преди да напусна града - каза той.

Отново, чудех се дали флиртуваше и казах единственото нещо, което можех да размисля.

-Сравняване на бележки ли имате предвид?

-Точно - каза той.

Просто не разбирах ефекта ми върху мъжете. Аз не бях толкова атрактивна или просто не го виждах. Ние си стиснахме ръцете и той не задържа моята повече, от колкото бе нужно, не я стисна или нещо друго, което правят мъжете, когато са заинтересувани и са предпазливи. Може би аз просто ставах параноична .

Зербовски ме отведе през морете от бюра към Натаниел. Полицайката, детектив Джесика Арнет, един от новите членове на отряда, беше с Натаниел на бюрото си. Тя гледаше в лилавите му очи, сякаш там имаше нещо хипнотично. Но нямаше, просто Натаниел е добър слушател. Достатъчно рядко е за един мъж да има атрактивно тяло и да е добър слушател.

-Ела Натаниел, трябва да вървим.

Той се изправи мигновено, но хвърли усмивка на детектив Арнет, която накара очите й да заблестят. В истинският живот Натаниел работи като стриптизьор, така че флиртува инстинктивно. Той изглежда, сякаш и двете, съзнаваше и не съзнаваше ефекта си върху жените. Когато се концентрираше, разбираше какво прави. Но когато той просто ходи през стая и главите се завъртат след него, той не го съзнава.

Докоснах ръката му.

-Кажи довиждане на приятните детективи. Трябва да побързаме.

Той каза:

-Довиждане приятни детективи. - Бутнах го леко към вратата.

Зербовски ни последва. Мисля, че ако Натаниел не беше с нас, щеше да задава още въпроси. Но той никога не би срещал Натаниел и не беше сигурен в него. Така че се движехме в тишина към Жан Клод, който ни чакаше, там където затворниците чакаха да ги вземат, седеше на един от трите стола. Това място обикновено беше пълно с хора, които влизаха и излизаха и обикновено изглеждаше доста претъпкано. Две машини за храна изпълваха пространството в стаята, но освен този, който наглеждаше затворниците, зад малката му бариера с прозорец, мястото беше изоставено. Но все пак беше 3 и 30 сутринта.