Окованият нарцис

Бяхме на дъното на стълбите, тежката врата беше отворена, където Жан-Клод бе преминал през нея.

-Ричард е мой Улфик.

-Не те карам да говориш лошо за него, Джейсън. Той унищожи могъщата структура в глутницата си. Това не е нещо, което се обсъжда, това е просто истината.

Джейсън ме спря на вратата.

-Може би ако ти беше той, можеше да поговориш с него и да го измъкнеш от това. Накрая бях ядосана.

-Първо, нямаш право да питаш какво мога или не мога да правя. Второ, Ричард е голямо момче и прави собствените си решения. Трето, никога, никога не казвай това отново.

-Ти не си ми лупа вече, Анита.

Гневът изгоря през мен като гореща вълна, стегна раменете ми, ръцете ми, разля се в дланите ми. Никога не съм се чувствала бясна толкова бързо и толкова напълно. Трябваше да затворя очите си за да се концентрирам, така че да не се олюлея към него. Какво не беше наред с мен?

Почувствах Натаниел зад гърба си.

-Добре ли си? - попита той.

Поклатих глава.

-Не мисля така.

-Виж - каза Джейсън - съжалявам, но не искам Яков да командва в глутницата, не му вярвам. Ричард може да е всичко, но е честен и той наистина се опитва да сложи интересите на глутницата си преди своите. Не искам да загубя това.

Погледнах го, опитвах се да преглътна през гнева. Гласът ми излезе стегнат. -Изплашен си за това, което ще се случи с всички ви, ако Яков стане водач.

Той кимна.

^-Да.

Той изучаваше лицето ми, обмисляше нещо.

-Ако Яков убие Ричард в честна битка, какво ще направиш.

-Ричард не ми е приятел вече и аз не съм лупа. Ако е в честна битка не мога да се намесвам. Казах на Яков, че ако е честна битка, и е след пълнолунието, няма да отмъщавам.

-Няма да отмъстиш за смъртта на Ричард?

-Ако убия Яков, а Ричард и Силвия вече са мъртви, кой ще ви поеме? Видях какво се случва с група превръщачи, които нямат алфа, който да ги води. Няма да оставя това, което се случи с леопардите, да се случи и с вълците.

-Ако Яков умре преди да се бие със Силвия, тогава няма да трябва да се притесняваш за това - каза Джейсън.

Гнева, който беше изтекъл като вода, се завърна на ново.

-Не можеш да имаш и двата начина, Джейсън. Или не съм твоя лупа, не съм ти доминираща, и по този начин не мога да ти помогна с това, или все още съм ти лупа, все още съм ти доминираща, все още съм някой, при когото идваш за такъв вид помощ. Изясни си кое от двете искаш да бъда преди отново да ми се изправиш пред лицето.

-Не можеш да бъдеш лупа, глутницата гласува така. Но си права, това не е по твоя вина. Трябва да се оправиш със себе си, преди да започнеш да се оправяш със останалите. Съжалявам.

-Извинението се приема - казах. Започнах да минавам покрай него през вратата, но той хвана ръката ми .

-Не те моля да убиеш Яков, защото си моя лупа или си ми доминираща. Моля те, защото знам, че вече мислиш за това. Моля те, защото знам, че ако мислиш, че това е най доброто за глутницата, ще го направиш.

-Работата на глутницата вече не ме касае, така продължават да казват всички.

-Те не те познават както мен - отвърна той.

Дръпнах се от него, нежно.

-Какво трябва да значи това?

-Значи, че веднъж щом дадеш приятелството си, защитата си, на някого се грижиш за него, дори и той да не го иска.

-Ако убия Яков, Ричард никога няма да ми прости.

-Той те заряза, нали? Какво ще загубиш като убиеш Яков? Нищо. Но ако не го убиеш, ще загубиш Силвия и Ричард.

Преминах покрай него.

-Започвам наистина да се изморявам да върша мръсната работа на всеки.

-Никой не е по-добър в мръсната работа от теб, Анита.

Това ме спря, накара ме да се обърна към него.

-Какво се предполага да значи това?

-Не значи нищо. Просто е истината. - Загледах се в толкова сериозните му очи. Щеше да ми хареса да споря, но наистина не можех.

Мислех, че не мога да се почувствам по-зле за себе си тази вечер. Грешах. Гледайки в очите на Джейсън, слушайки го да говори за мен така, накара ме да се чувствам зле. Тази нощ просто не може да стане по-лоша.

14

Слънцето щеше да изгрее след минути, когато Жан-Клод мина през вратата по халат. -Можеш да вземеш леглото, ma petite, аз ще взема ковчега. Мисля, че нервите ти са достатъчно опънати и без мен, умиращ в ръцете ти, докато слънцето се извисява.

Щеше да ми хареса да споря, защото ужасно исках да ме държи, но беше прав. Получих достатъчно шокове за една нощ.

-Натаниел ще остане с мен - казах.

Изражение премина през лицето на Жан-Клод.

-И Джейсън.

-Защо?

-Нямам време да обясня, ma petite, но моля те, довери ми се, че Джейсън трябва да бъде тук. Така ще е най-добре.

Можех да усетя изгрева да наближава, дори и толкова дълбоко под земята.

-Добре, Джейсън също може да остане.

Жан-Клод вече излизаше през вратата.

-Ще му кажа по пътя към стаята с ковчезите. Съжалявам, че те напускам така, ma petite. -Върви, почти се съмна.

Той ми изпрати въздушна целувка, след което изчезна, оставяйки вратата леко открехната. Натаниел седеше в края на леглото, неутрален в лицето, очите, дори езика на тялото. Беше много добър в това, да изглежда невинен, успокояващ почти.