Окованият нарцис

Започнах да казвам, тогава защо не го е направил? Но бях много сигурна в отговора и бе болезнен отговор, така че не го изрекох. Може би малко пораствах. Не всяка мисъл дошла в ума ми, идваше на устата ми.

- Или може би просто отдавна си искала Натаниел. Има задоволство в това, най-накрая да се отдадеш на желанието.

Отдръпнах се от него.

- Знаеш ли, не си много добър да успокояваш хората.

- Ти каза без игрички. Не е ли лъжата същото като игра.

Погледнах го.

- Не правих секс с Натаниел.

- Хайде, ma petite, нямаше проникване, но да кажеш, че не си правила секс не е съвсем правилно, нали?

Вгледах се в него и се опитах да бъда бясна, но имаше нещо близко до паника, че гневът накара сърцето ми да забие по-силно.

- Да не казваш, че това, което направихме, бе равно на секс.

- А казваш ли, че не е?

Обърнах се, за да не виждам лицето му, прегърнах ръцете си около себе си. Най-накрая се обърнах и го погледнах. Опитах се да се опра на стената, но плочките бяха студени, а аз все още гола. Нуждаех се от дрехите си, но те бяха отвън в другата стая и не бях готова да се срещна с другите мъже.

- Искаш да кажеш, че правихме секс, всички ние?

Той си пое дълбоко дъх.

- Какъв отговор би искала , ma petite?

- Истината би била приятна.

- Не, не искаш истината. Мислех, че я искаш или бих внимавал повече какво казвам -изглеждаше уморен. - Радвам се, че си жената, която си, но има моменти, когато ми се иска просто да се наслаждаваш, без да бъдеш преследвана из стаята от вината и морала си след това. Каквото направихме тази нощ бе великолепно. Нещо, което да бъде споделено и пазено, не нещо, от което да те е срам.

- Бе по-добре преди да ми кажеш, че се брои за секс.

- И фактът, че ти го казах, че се брои за секс означава, че ти все още лъжеш себе си повече отколкото аз някога съм се опитвал да те излъжа.

- Какво трябва да означава това?

Вдигна ръка.

- Няма да кажа нищо повече. Не искаш истината и ми каза да не лъжа. Вън съм от възможности.

Прегърнах се и намръщено загледах пода. Опитах се да не мисля за това, което каза, какво направихме и просто не можех. Трябваше да сменя темата, бързо.

- Джейсън игра ролята на заместник на Ричард. - казах.

- Oui..

Позволи ми да сменя темата без и думичка или промяна в изражението.

- Не знаех, че можем да го правим.

- Нито пък аз - той направи тези няколко стъпки, който го поставяха отново до мен. -Ако е комфорт, което искаш, повече от истината, това мога да направя. - докосна брадичката ми, повдигна лицето ми, така че погледите ни да се срещнат. - Но трябва да ми казваш, когато не искаш истината, ma petite. Обикновено е най-силното ти искане към мен.

Гледах красивото му лице и разбрах какво предлага - комфорт, но не честност. Удобни лъжи, защото не исках да чуя истината.

- Не искам да ме лъжеш, но съм на прага на лимита си на трудни истини за днес. Имам нужда от нещо по-леко.

- Искаш пространство да се успокоиш и помислиш за всичко. Разбирам това, Може да ти го дам за няколко часа, но трябва да се изправиш срещу Ричард в лупанара тази вечер и се боя, че повече трудни истини те очакват там.

Поставих лице на гърдите му, гушкайки се в гладките му гърди, хваната между меките ревери.

- Повдигайки въпроса за Ричард няма да помогне.

- Моите извинения.

Търкаше гърба ми с ръце, отново и отново. Движението караше косматите ръкави да се движат нагоре надули по тялото ми, от задника ми до раменете. Бе приятно и неприятно едновременно. Погледнах го и не знаех дали да плача или крещя.

- Мислех, че нахраних ardeur.

Ръцете му бяха все още на тялото ми.

- Така е и го нахрани добре, но той винаги е точно под повърхността. Както да бъдеш сит и все още да се наслаждаваш на красиво направените десерти.

Не ми харесваше сравнението, но не можех да измисля по-добро. Притиснах тялото си към робата му, оставяйки се срещу тялото му, слушайки успокояващия ритъм на сърцето му.

Проговорих с лице притиснато към гърдите му, черните пухкави ръбове на реверите гъделичкаха устните ми:

- Защо не ме предупреди, че може да прави това?

- Ако бе вампир от моята линия, бих те предупредил, но ти не си вампир, ти си човек и не би трябвало да стане така при теб.

Отдръпнах се назад, достатъчно да видя лицето му.

- Може ли да влиза във всяко от... децата си?

- Не, способността Й да гледа върху децата Й трае само няколко нощи. Веднъж, когато вампирът е достатъчно силен да контролира глада си, тогава е неспособна да влезе, сякаш някаква врата, което преди е била отворена, е затворена.

- Тя извика моя звяр или зверове, или каквото по дяволите става вътре в мен. Тя го извика на повърхността сякаш знаеше какво става.

- Нейното животно са всички големи котки.

- Така че, леопарди. - казах.

Той кимна.

- Освен другите.

- Мислех, че Господарят на зверовете може да вика повече от едно животно.

- Това е способността, която има почти от началото, но много от старите имат множество сили. Тя започнах, поне както го разбирам, със способност да вика само леопарди, след това едно по едно и другите големи котки и отговаряха.

- Ако наистина съм леопард, ще е способна да ме контролира, ако ме срещне?