Окованият нарцис

- Мисля, че Натаниел е бил предпазлив.

- Какво имаш в предвид?

- Не ти е направил нищо, което ти преди това не си му направила.

- Мислех, че и двамата са отнесени от ardeur и Бела Морт.

- Първият път, когато почувства призива на силата Й е тежката част. Но фактът, че Джейсън направи нещо, което знае, че няма да му позволиш, а Натаниел не, може да значи, че Натаниел има по-голям самоконтрол от Джейсън.

- Бих си помислила, че е обратното.

- Знам. - каза той и начина, по който го направи ме накара да го погледна.

- Какво би трябвало да значи това?

- Означава, ma petite, че може да знаеш какво желае сърцето на Натаниел, но не мисля, че наистина го познаваш.

- Той сам не се познава. - казах.

- Отчасти е вярно, но мисля, че ще те изненада.

- Криеш ли нещо от мен?

- Относно Натаниел, не.

Вгледах се в него.

- Знаеш, че друг ден бих те накарала да ми кажеш какво трябва това да значи, но мамка му, искам малко комфорт от някой точно сега и изглежда това си ти.

Очите му се уголемиха

- Когато молиш толкова ласкателно няма как да откажа?

- Без игрички, моля те, Жан-Клод, моля, просто ме дръж.

Придърпа ме обратно в кръга на ръцете му и мръдна, така че ухапването да не боли или да не боли повече, отколкото вече го правеше. Беше се превърнало в тъпа болка, остра, само когато го докоснеш. Болеше, но част от мен го намираше за задоволително. Бе утвърждаване на това, което направихме, сувенир от нещо, което бе невероятно. Ако моралът ми не бе застанал на пътя, бих се учудвала от цялото нещо.

- Защо съм доволна, че Натаниел ме маркира?

Попитах с тих глас, защото не бях сто процента сигурна, че Жан-Клод не трябва да ревнува от това.

Оправи косата ми, докато другата му ръка ме държеше близо.

- Мога да се сетя за много причини.

Гласът му вибрираше през гърдите му срещу ушите ми, преплитайки се със звука на сърцето му.

- Една, която да има смисъл за мен, би било достатъчно. - казах.

- Ах, една, която да има смисъл за мен, сега, това е труден въпрос.

Стиснах ръцете си около китката му.

- Без игрички, помниш ли, просто ми кажи.

- Може да е защото наистина ставаш негова Нимир-Радж - ръцете му се стиснаха около мен. - Чувствам нещо различно около теб, ma petite, нещо диво, което го нямаше преди. Не го чувствам както звяра на Ричард, но е различно. Може би просто като Нимир-Ра на Натаниел, искаш да си в близък контакт с него.

Имаше смисъл. Бе трудно да споря с логиката, но исках:

- Какви биха могли да бъдат другите причини.

- Бела Морт се държа с теб като вампир от нейната линия. Ако чрез белезите или некромантиката си имаш някой сили на вампир, може да имаш и други. Може би леопардите са твоето животно на повик. Признавам, че първата причина е по-вероятно, но и втората е възможна.

Отдръпнах се достатъчно да виждам лицето му.

- Привлечен ли си към вълците? - попитах.

- Намирам задоволство да имам вълци около себе си. Приятно е да ги докосвам... като любимец или любовник.

Не съм сигурна как се чувствах от това, че използва любимец или любовник в еднакъв смисъл, но го пропуснах.

- Значи правиш секс с вълците си?

- Правиш ли секс с Натаниел?

- Не... не точно.

- Но искаш да го докосваш и да бъдеш докосвана?

Помислих върху това за няколко секунди.

- Така мисля.

- В истинската връзка между животно и вампир има желание и в двамата да се докосват, за един да служи и другия да се грижи за тях.

- Падма Господарят на зверовете ги държа с тях като боклук.

- Една от многото причини Падма винаги да е втори по сила в Съвета, е че вярва, че всяка сила трябва да бъде взета, че всяка сила трябва да дойде със страх. Истинската сила идва, когато другият ти я предложи и ти просто я приемаш като дар, не като плячка от някаква лична война.

- Та фактът, че се държиш с вълците си по-добре от другите е просто, какво, политическо решение?

Стегна се, все още държейки ме към себе си.

- Не знам как другите вампири мислят за това. Знам само, че Бела Морт е привлечена към котките си, а аз към вълците си. Може би само нейната линия превръща връзката между животно и вампир в нещо като любовници? Повечето от силата се храни от секс, или най-малкото, привързаност и може би другите не се чувстват така? - замълча. -Никога преди не съм се замислял за това. Може би е друга придобивка от наследството Й или поне отчасти, че по-голямата част от силите са свързани със секса.

- Дали и Ашър се чувства така за своето животно?

- Ашър няма животно на повик.

Очите ми се разшириха.

- Мислех, че всички вампири господари на определена възраст имат животно на повик.

- Повечето от тях имат, но не винаги. Също както ухапването му може да даде истинско сексуално удоволствие, а моето не. Имаме различни сили.

- Но да няма животно на повик си е голяма...

- Значи, че е по-слаб от мен.

- Но все още може да бъде Господар на града някъде другаде. Имам в предвид, срещала съм преди Господари на града и без животно на повик.

- Ако имаше свободна територия в тази страна и той желае да ни напусне, тогава да, той може да бъде Господар на града.