Окованият нарцис

Разчистеното място бе голямо, но не достатъчно. Колите, камионите и вановете изпълниха по-голямата част от свободното място. Някой паркираха толкова далеч под дърветата, че боята трябваше да се е раздрала яко. Нямаше място за всички плъхолаци да паркират и колите изпълниха чакъления път, докато не бе просто още един паркинг. Някой хора се наложи да паркират до пътя или така казват, докато се отправяха към дърветата. Рафаел бе довел всичките си плъхове - около двеста от тях. Договорът между плъховете и вълците определяше, че техният брой не бива да надвишава двеста. Рафаел се бе разбрал за това, защото една много по-голяма глутница върколаци - около шестстотин или повече, би дошла да му помогне ако потрябва. Без въпроси. Твоите врагове са мои врагове, или нещо подобно. Обясни ми го в последните пет минути и това значеше, че рискува много тази нощ. Накара ме да се почувствам виновна. Накара ме да поискам да открия начин да вкарам пистолет в лупанара. Наистина, дори не съм опитвала. Станах мека, предубедена или просто уморена?

Най-високата жена, която някога съм виждала застана до Рафаел и мен. Бе висока поне 198см, с широки рамене и мускули, който бихте постигнали само с вдигане на големи тежести. Носеше черен спортен сутиен през загорялата си кожа и чифт черни дънки. Черната й коса бе завързана отзад в стегната конска опашка, оставяйки лицето й открито, без и помен от грим.

- Това е Клаудия. Тя ще бъде едно от подкрепленията ти тази вечер. - каза Рафаел. Отворих уста за да протестирам, но той се вгледа в мен в тишина. Лицето му бе сериозно.

- Ти имаш леопарди, но само Мика има бодигардове. Не можем да си позволим да те загубим Анита, не и за нещо толкова глупаво.

- Ако не мога да се грижа за себе си, къде остава тръпката за мен?

- Ричард има своите Скол и Хети. Аз имам моите пазачи. Мика има своя. Само ти си без екскорт. Рейна държеше леопардите като допълнение на върколаците. Те никога не са били част от истински пард, не наистина. Дори хората на Мика прибавени към твоите нямат нужния персонал за работещ пард. Имаш твърде много подчинени и не достатъчно доминиращи. Така че тази вечер ще имаш Клаудия и Игор.

Зейн каза:

- Ние можем да се погрижим за Анита.

- Не, не можем. - каза Натаниел.

Погледнах го. Той докосна ръката ми.

- Приеми помощта, Анита, моля те.

- Ние можем да я пазим. - каза Мика.

Мърл се съгласи.

- Ако трябва да избираш между това да спасиш Мика или да спасиш Анита, който ще избереш? - попита Рафаел.

Мърл погледна настрани, но Ноа каза:

- Мика.

- Точно така.

- Няма ли твоите плъхове да почувстват същото колебание между теб и Анита както моите леопарди? - попита Мика.

- Не, защото аз имам бодигардове. Моите родере, моята банда, се състои от подкрепления и професионални войници. Защо си мислиш, че Рейна и Маркус се съгласиха на условията, когато Ричард им ги постави? Никога не биха имали съюз с нас ако не бяхме по-силни от собственият ни брой.

- Аз не...

Той наистина докосна устните ми с пръстите си.

- Не, Анита. Когато това свърши и си истинска Нимир-Ра, тогава ще трябва да подсигуриш сама подкреплението си. Дотогава, ще споделя.

Дръпнах ръката му от устата си.

- Не мисля, че е нужно.

- Аз мисля.

- Съгласна съм. - каза Клаудия.

Накрая Мика каза:

- Съгласен.

Мърл и Ноа го изгледаха смешно, после размениха погледи помежду си.

- Аз не съм се съгласила на това. - казах.

Натаниел се облегна на мен и каза:

- Ако не отстъпиш за това, ще седим тук и след час.

Вгледах се в него.

Той се усмихна и сви рамене.

Обърнах се към бодигарда чудейки се. Тя ме погледна, с безчувствено лице, все едно за нея нямаше дали е така или иначе. Мъж се премести до нея. Той бе около два инча по-нисък от нея, с широки рамене и имаше толкова много татуировки, че за секунда си помислих, че носи цветна риза с дълги ръкави. Танковото му горнище бе малко и стегнато около гърдите му. Джинси и работни завършваха тоалета му. Те обръснат, с татуировка на дракон извиваща се около ушите му и задната част на черепа. Дори на звездна светлина можеш да видиш, че дизайнът на татуса бе оригинален и добре направен.

- Как се чувствате да рискувате живота си за някой, който сега срещате?

- Ти спаси живота на нашия крал - каза мъжа. - Дължим ти живот.

- Дори ако е вашият собствен. - казах.

- Тогава това ще да бъде. - каза той.

Погледнах към жената.

- И ти си съгласна с това?

- Както каза Игор, дължим ти го.