Окованият нарцис

Истината беше,че без Майк тук не бях сигурна,че бих могла да направя това. Точно както Ричард беше моята врата към вълците ,Майк беше вратата ми към леопардите. Дали беше? Третирах го както третирах Ричард и Жан- Клод, сякаш аз бях външен човек и те бяха моя билет за влизане. Но какво,ако аз наистина бях кралицата на леопардите? Ако наистина бях Нимир-Ра, тогава трябва да бъда в състояние да направя това без Майк. Разбрах, в момента в който се съмнявах в това, че все още се надявах, да не стана космата на следващото пълнолуние. Без значение колко много доказателства за противното имаше, аз все още не го вярвах. Може би не исках да го повярвам. Но аз исках да излекувам Грегъри, това исках.

Погледнах ги и знаех, че Чери беше прав. Ако бях Нимир-Ра, тогава имах всичко,от което имах нужда да ме балансира. Ако не бях Нимир-Ра, тогава нямаше да проработи. Какво имахме да губим? Погледнах Стивън и Грегъри, техните огледални лица, техните уплашени очи, и знаех, точно това,което щяхме да загубим, ако не се опитам.

Свалих страничния кобур заедно с файрстара от предната част на дънките и погледнах наоколо. Ако щях да се призовавам леопарди, не ми се искаше да се притесняват за пистолета. Дадох знак на плъхолака Клаудия. Тъй като аз все още бях на колене, тя се извисяваше над мен, само два инча по-ниска от Долф. Трябваше да призная, че беше впечатляващо, още повече, защото беше жена.

Подадох и кобура на пистолета, и тя го взе.

-Увери се, че никой няма да се застреля с него.

Тя се намръщи към мен.

-Мислиш ли, че някой ще се опита  да вземе пистолета?

-Аз, може би.

Мръщенето се задълбочи.

-Аз не разбирам.

-Рейна се забавлява от насилието. Не искам да нося пистолет, когато призовавам мунина и.

Веждите на Клаудия се повдигнаха.

-Искаш да кажеш, тя ще се опита да те накара да го използваш върху някой?

Аз кимнах.

-Опитвала ли е и преди?

Кимнах отново.

-В Тенеси, когато практикувах с мунина, да.

Клаудия разтърси главата си.

-Не изглеждаше толкова притеснена в лупанара.

-Мога да я призова веднъж и всичко да е наред, вероятно. Но, ако аз я викам твърде често, твърде скоро един след друг, тя расте - Аз се поколебах - по-силна, или може би просто аз се уморявам от битката .

-Тя беше кучка, когато беше жива,- каза Клаудия.

-Това че е мъртва не я е променило много.

Високата жена потръпна.

-Радвам се, че плъхолаците нямат нещо подобно на мунин. Мисълта за някой вътре в мен просто ме побърква.

-Мен също,- казах.

Тя погледна надолу към мен, сега вежливо.

-Аз ще държа пистолета в безопасност. Има ли нещо друго,което Игор и аз да можем да направим да помогнем?

Опитах се да измисля нещо, но само едно ми дойде на ум.

-Ако леопардите не могат да ме контролират, уверете се, че няма да нараня никого. -Колко зле ще бъде това? - попита тя.

Свих рамене.

-Обикновено, нямаше да бъда толкова притеснена, но последния път когато я повиках, тя не получи нейната част плът, или секс. Удрянето на Ричард, я направи щастлива, но... -Опитах се да обясня.-Повиках я три пъти подред на тренировка, без да наранявам или да малтретирам никой.Моята учителка, Мариане, и аз помислихме, че е знак, че придобивам контрол над Рейна. Тогава когато я повиках за четвърти път, беше по-зле, отколкото някога е била. Или си плащаш като си имаш работа с Рейна, или се озоваваш с дълг към нея,а дълга идва с лихви,а лихвите са трудни за плащане.

-Тогава не трябва ли да ми дадеш и ножовете? - Клаудия попита.

Имаше смисъл, без игра на думи. Свалих каниите от китките, сгънах ги, и и ги подадох. -Аз си мислех, че можеш да контролираш тези неща. - Калеб стоеше само малко зад и от едната страна на Клаудия. Той гледаше към високата жена, като че се чудеше какво ще направи тя, ако той се опитал да я изкачи. Аз почти исках да се опита, защото бях сигурна, какво ще се случи, и дори по-сигурна, че бих се насладила да го гледам . Калеб се нуждаеше от добър урок от някой.

-Аз мога.

-Тогава защо всички предпазни мерки?

Бих могла да му кажа за времето в Тенеси, когато мунина на Рейна почти започна бунт сред глутницата на Върн в нещо като игра на изнасилване, с мен като цел на изнасилването, но не го направих. Вместо това казах:

-Ако няма да бъдеш полезен, стой настрани и млъквай.

Той отвори устата си, като в знак на протест, но Мерл каза,

-Калеб, направи това, което тя казва.

Гласът му беше тих, дълбок тътен на звук, но този мек тон изглежда че действаше на Калеб като чар.

-Разбира се, Мерл, както кажеш. - Той продължи да стои на една страна, близо до д-р Лилиан и Игор.

Погледнах към Мерл.

-Благодаря. - казах аз.

Той просто поклони глава към мен.

Д-р Лилиан каза:

-Да разбирам ,че това означава, че искаш да изчакам с инжекцията.

Аз кимнах.

-Да.

Тя се обърна и тръгна обратно през плъзгащите стъклени врати, в тъмната къща.

Всички останали останаха на местата си, гледайки към мен.Дори Калеб, нацупен от парапета със своите скръстени ръце, все още гледаше шоуто.