Окованият нарцис

Не бяхме наистина започнали, но знаех какво има в предвид. Вгледах се в плътното кафяво на очите му, проследих ъгъла на брадичката му с поглед, пълнотата на устните му, извивката на гърлото му, ширината на раменете му, начина по който косата му пада по тях, хващайки ранната сутринна светлина, създавайки форми от злато и мед в косата му, мириса на гърдите му, зърната му бяха тъмни и твърде, плоската линия на стомаха му с тази тънка, тъмна линия от косъмчета, която продължаваше от пъпа му надолу към... кожата бе по-тъмна, по- богата, почти можеш да подушиш кръвта, която пулсира в него, пълна и твърда. Изглеждаше изпълнен, сякаш бе нещо, което е изпълнено с живот. Исках да го докосна, да стисна, ах, така деликатно. Лежах на пода с ръце отстрани, пулсът ми биеше в гърлото ми и казах:

-Не, не искам да спреш.

Гласът ми бе почти като шепот.

Очите му се изпълниха с тъмната топлина, която изпълва мъжкото лице, когато е почти сто процента сигурен какво ще се случи. Гласът му бе дълбок, този нисък тембър, която повечето мъжки гласове придобиват, когато са дълбоко развълнувани.

-Тук или в спалнята?

Откъснах поглед от него да погледа към отворената врата към всекидневната. Нямаше врата да се затвори. Имах нужда от повече усамотение. Дори да можеха да ни чуят, дори да ни подушат от спалнята, поне нямаше да са способни да ни видят. Може би бе само илюзия да се самозалъжа, но понякога имаме само илюзии.

Погледнах обратно към него.

-Спалнята.

-Добър избор - каза той и застана на колене, държейки ръката ми, така че когато стъпи на крака, издърпа и мен. Движението ме стресна и паднах срещу него. Разликата във височината бе достатъчно, че да постави главата ми на бедрото му и така близо до други неща. Засрами ме колко много исках да го докосна, да го държа. Започнах да се отдръпвам, защото бях много близо да изгубя всякакъв контрол и да го сграбча направо тук в кухнята. Не бяха напълно сигурна, че ако го сграбча ще стигнем до спалнята. Исках врата между нас и всички останали.

Постави ръцете си около кръста ми и ме вдигна от земята, докато лицата ни не се изравниха и не знаех какво да правя с краката си. Ако бях сигурна че нямаше да използване кухненската маса, бих обвила краката си около кръста му, но не вярвах достатъчно на никой от двама ни. Той постави ръцете си под дупето ми, така че главата ми да се плъзне над неговата и аз почивах в ръцете му почти като в люлка. Все още чувствах как твърдостта му се пристиска към тялото ми, но имаше определен благоприличие в това, че оставих кръста му. Започна да върви към вратата, носейки ме, очите му толкова съсредоточено се взираха в лицето ми, че почти се спъна в стол. Накара ме да се засмея, докато очите му не се върнаха и срещнаха моите отново, видях нуждата в тези тъмни очи. Този един поглед ме остави без думи и всичко, което можех да направя бе да се взирам в очите му, докато той ме носеше към спалнята.

37

Когато той затвори вратата зад нас, спалнята бе празна. Не знаех дали всекидневната бе празна или не. Не можех да си спомня нищо, освен очите на Ричард от кухнята към спалнята. Всяка стая можеше да бъде празно от това, което видях.

Целунахме се точно зад вратата; ръцете ми бяха пълни с богатата гъстота на косата му, нежната топлина на врата му. Изследвах лицето му с ръцете си, устата си, вкусих, закачах се, гледах, само неговото лице.

Отдръпна се от устата ми достатъчно, за да каже:

-Ако не седна, ще падна. Коленете ми омекнаха.

Засмях се, с пълно гърло и казах:

-Тогава ме пусни долу.

Той наполовина вървя, наполовина се плъзна към леглото, постави ме на него, като падна на колене до мен. Смееше се, когато допълзя на леглото до мен. Легна до мен, коленете му стърчаха над края на леглото, въпреки че той бе достатъчно висок, че краката му наистина да докоснах пода, докато лежи така, може би висят не бе точната дума. Лежахме един до друг на леглото, смеейки се нежно, без да се докосваме. Извърнахме главите си така че едновременно да се погледне един другиго. Очите му блестяха от смеха, цялото му лице почти блестеше от него. Протегнах се и проследих следите от смеха по устните му. Смехът започна да изчезва от както започнах да го докосвам, очите му се изпълниха с нещо по-мрачно, по-сериозно, но по-малко ценно. Завъртя се на една страна. Движението постави ръцете ми отстрани на лицето му. Той потърка лицето си в ръката ми, с затворени очи, устни леко разтворени.

Обърнах се по корем и придвижих към него, с ръце още на лицето му. Той отвори очи, гледайки ме да пълзя към него. Повдигнах се на ръце и колене и гледах очите му, докато се навеждах да го целуна. Имаше желание, но имаше и нещо друго, нещо чупливо. Дали очите ми отразяваха този поглед, наполовина желание, наполовина страх, искащи, страхуващи се да искат, нуждаещи и страхуващи се от нуждата?