Окованият нарцис

Устата ми покри неговата, устните ни се докоснаха, деликатни като пеперуди под повея на топлия летен въздух, докосвайки се, без да се докосват, плъзгащи се една в друго, отдръпвайки се. Ръката му сграбчи врата ми отзад, насилвайки устата ми да се притисне към неговата, силно, платно. Използва езика и устните си насила да разтвори устните ми. Отворих се за него и се редувахме се да изследваме устата на другия. Той застана на колене, с ръка все още притисната към шията ми, устните ни заключени заедно. Той се отдръпва, пропълзявайки заднешком към горната част на леглото, оставайки ме да коленича сама в центъра на леглото. Протегна се под завивките, извади възглавниците, намести се, гледаше ме. Имаше нещо почти декадентски* в него, гол, облегнат, наблюдаващ ме.

*(Декадентство - Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на XIX в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм. )

Наведох се към него, имайки малко проблеми с фокусирането, с мисловната дейност. Най-накрая успях да кажа:

-Какво има?

-Нищо - каза той с дълбок глас, по-нисък от обикновено. Не бе ревът на звяра му, бе обикновен мъжки звук. - Искам да прекарам звяра си през теб, Анита.

За части от секундата си помислих че е евфемизъм, после осъзнах, че има в предвид точно каквото каза.

-Ричард, не знам.

-Знам, че не обичаш подобни ненормални неща по време на секс, но Анита... - той се настани на възглавниците по странен начин, който някак си ми напомни, че не е човек.

- Почувствах звяра ти. Завъртя се през мен.

Само да го чуя отне за мен част от блясъка. Седнах назад в леглото, все още на колене, но вече не изправени, ръцете бяха в скъта ми.

-Ричард, нямам време да обмисля това. Все още не знам как се чувствам за това.

-Не всичко е лошо, Анита. Част от него може да е прекрасна

И това дойде от човека, който мрази звяра си през цялото време, през което съм го познавала. Но не го казах гласно. Просто го погледнах.

Той се усмихна.

-Знам колко странно звучи това идвайки от мен.

Погледнах го по-сериозно.

Той се засмя, облягайки се по-надолу във възглавницата, докато не се изтегна пред мен. Единият крак бе повдигнат, така че да не ме докосва, но достатъчно близо, че аз да мога да го докосна. Лежеше там напълно гол, което съм виждала и преди, но бе повече от това. Той изглеждаше окъпан в удобство, което бе рядко за Ричард. Видях го в лупанара, че бе приема звяра си. Но бе повече от това; той бе приел себе си.

-Какво искаш от мен, Ричард?

Бе негов ред да е сериозен, да изисква да бъда по-малко кръвожадна или половин дузина други невъзможни неща. Той не го направи.

-Искам това - каза той и почувствах прилива на силата му секунда преди да премине през мен като топъл призрак.

Изтръпнах.

-Не знам, Ричард. Не знам дали е добра идея.

Би прозвучало по-добре ако гласът ми не трепереше.

Очаквах той да попита, да говори, но не го направи. Почувствах силата му като сблъсък с гръмотевица секунда преди да се разбие в мен. Имах секунда да се паникьосам, момент да се почудя дали звяра му и моя могат да ме разкъсат, тогава силата му се отърка в мен като кадифена ръкавица. Звярът ми се надигна като образува огромна, топла, мокра дълбочина, нагоре, нагоре да срещне топлият, изгарящ наплив на силата на Ричард. Той притисна звяра си към мен и можех да го почувствам, невъзможно голям, купчина козина толкова дълбоко в мен, че проплаках. Чувствах звяра му все едно бе вътре в мен и докосваше неща отвътре, което ръцете му никога не биха докосвали. Силата ми изглеждаше по-малко сигурна от неговата, по-малко солидна. Но се надигна сред твърдата, мускулна козина като кадифена мъгла, завъртайки се през силата му, през собственото ми тяло. Докато не го почувствах сякаш нещо огромно расте вътре в мен, нещо, което никога не бях чувствала преди, разширяваше се в мен. Почувствах го по-голямо от тялото си, сякаш не можех да го задържа в себе си като препълнена чаша с нещо горещо и горчиво, но течността продължава да се пълни и аз все още го държах, държах, държах, докато не ме изгори, през мен, вън от мен, с рев на сила, който превърна светя в златен и забавен, повдигна тялото ми на колене, изви гърба ми, изпрати ръцете ми да дращят във въздуха, опитваха се да се задържат за нещо, каквото и да било, докато тялото ми се разпада и само сабираше на леглото. В момент на затруднено сърцебиене си помислих, че ме е докарал до промяна и наистина съм си свалила кожата, но не бе така. Имах чувството че летя и само леко чувствах отново тялото си. Легнах по гръб, коленете ми се огънаха под мен, ръце отпуснати отстрани, така релаксиращо сякаш бях дрогирана.

Почувствах леглото да се движи под мен и момент по-късно Ричард бе над мен. Бе застанал на четири крака, покривайки ме и ми бе трудна да фокусирам лицето му. Той хвана лицето ми, гледаше ме в очите, докато се опитвах да го погледна.

-Анита, добре ли си?

Засмях се, бавно и мързеливо.

-Помогни ми да изправя колената си и ще съм добре.

Помогна ми да изправя на крака и дори тогава исках само да лежа.

-Какво ми направи?

Той легна до мен, облягайки се на едното си рамо.