Окованият нарцис

-Може би не, но вредата - поклатих глава. - Трябва да я извадим сега, тази вечер или можем също така добре да пуснем куршум в нея.

-Остави Деймиън за още една нощ и ще се съглася за освободя Гретхен.

-Не - казах. - Деймиън е като един от тези подчинени вампири. Колкото по-дълго е така, по-голяма е вероятността никога да не бъде нещо друго.

-Наистина ли вярваш, че още една нощ ще го нарани до невъзможност да се възстанови? - попита Жан-Клод.

-Не знам, но знам, че ако чакам да утре вечер да го извадя и вредата е за постоянно, винаги ще се чудя дали още една вечер не е направила разликата.

-Тогава имаме проблем, ma petite. Горещата вана е по-добре да бъде подготвена за освобождаването на вампир. Имаме само едно място подходящо за това в Цирка.

-Защо вана? - попитах.

-Те трябва да бъдат върнати към живот, към топлина. Процесът трябва да бъде извършен много деликатно или има риск за истинска смърт.

-Чакай минутка. Вампир може да бъде затворен в ковчег завинаги и да не умре, но да ги извадиш може да ги убие? Това няма смисъл.

-Те са се адаптирали към ковчега, ma petite. Да ги извадим след период от време е шок за системата им. Виждал съм вампири да умират от това.

Знаех, че не лъже; бе твърде нещастен от това, което казва.

-Значи хвърляме и двамата в една и съща вана, нищо работа.

-Но е голямо ma petite. Вниманието и силата нужна да върнеш някой обратно не бива да бъде разделена между тях. Ще ми отнеме всичко, което имам да върна един. Не мога да разделя усилията си без да рискувам и двамата.

-Знам, че си създал Гретхен, но не си създал Деймиън. Връзката ти с теб като Господар на града бе прекъсната, когато го направих свой, така че не си му господар по никакъв начин. Аз съм.

-Да. - каза той.

-Тогава не е ли моя работа да върна Деймиън обратно - моята мистична връзка с него, не твоята?

-Ако наистина му бе господар, друг вампир, бих се съгласил. Но ти си, въпреки талантите си, все още човек. Има неща, който не можеш да направиш за нето и има много неща, който не бе знаела да направиш за него.

-Като какво?

Той поклати глава.

-Това е комплексна процедура, изискваща специални умения.

-И ти имаш тези умения. - казах.

-Не звучи толкова скептично, ma petite. Бях част от спешната... група на господарката ни - каза той. - Тя би наказвала други и ние се справяхме с последствията. Често ставаше по нейния начин.

-Ние? - попитах.

-Ашър и аз самият.

-Значи Ашър знае как да се направи това. - казах.

- Oui., но той също не е господар на Деймиън.

-Не, но аз съм. Ако Деймиън все още има един, това съм аз. Така че ти се погрижи за Гретхен, услужваш ми с Ашър и той ми казва какво да направя за Деймиън.

-След малкият ми театър в другата стая, ти би му се доверила?

-Бих му доверила живота си, ти също.

-Но не и сърцата ни. - каза Жан-Клод.

-Защо толкова го притесни да те види с Мика? - попитах. - Изглеждаше почти толкова зле с Ричард и мен.

-Вярвам, че ти като мой човешки слуга и Ричард като мое животно сте мои по право и ти вече бе тук, когато Ашър пристигна в Сейт Луис. Мика не е мое животно да извикам. Той няма директна връзка с мен. Той е твой Нимир-Радж, но не мой.

-И? - попитах.

-Ашър би позволил да ме дали с теб и Ричард, защото сте мои, но този Нимир-Радж е просто още един мъж, който аз предпочитам, а Ашър не.

-Мика не е твой за предпочитане, точно, все още.

Жан-Клод леко се усмихна.

-Така е, но Ашър не го вижда по този начин.

-Ако не бяха моето... интимна некомфортност, би ли бил с Ашър сега?

Той се засмя, бе груб звук, който не танцуваше по кожата ми; само изпълни лицето му с радост. Най-близкото до истински смях, който съм виждала от него.

- Интимна некомфортност - ах, ma petite, това бе скъпоценно.

Гледах се в нето.

-Просто отговори на въпроса.

Смехът изчезна, почти като човек, вместо внезапната промяна, която правеше.

-Ашър и аз най-вероятно бихме постигнали разбиране ако не си ти, ma petite.

-Разбиране. Сега кой е срамежливия? - попитах.

Той ме дари с онова галантно свиване на рамене, който значеше всичко и нищо.

-Няма да ти е комфортно с бруталната откровеност, ma petite

-Добре, ако можех да го преглътна, би ли взел Ашър обратно за свой любовни, досега? Помисли върху това, накрая каза: -Не знам, ma petite.

-Знам, че го обичаш.

-Да, но това не значи, че отново сме любовници. Когато той и аз бяхме най-щастливи, бяхме с Джулиана. Ти можеш да понесеш да сме любовници извън полезрението, стига да не се държим като любовници пред теб. Не мисля, че ще ти хареса да гледаш Ашър и аз хванати за ръце пред теб.

Казано така, бе прав.

-Какво искаш да кажеш?.