Окованият нарцис

Не ми бе нужно да виждам какво има под шала да повярвам, че е била измъчвана. Не ми бе нужно да виждам нищо друго освен лицето й.

-Може ли да седне преди да падне? - попита Зак.

Кимнах малко твърде рязко, осъзнавайки, че се взирах.

-Моля те, седни.

Джина погледна към Боби Лий седящ зад Зак.

-Каза ли им?

-Исках те тук да подкрепиш историята ми. - каза Зак.

Тя кимна веднъж, после се придвижи да седне до него на дивана. Тя седна близо до него, почти докосвайки се. Ако имаше нещо общо с това, което й бе причинено, ни мисля, че би се чувствала така спокойна.

В действителност тя бе така спокойно, че бях почти сигурна, че познава Зак. Познава го не само от забавленията и игрите на Химера, но го познаваше от преди. Как една от котките на Мика се оказа в приятелски отношения с един от топ играчите на Химера. Попитах.

-Вие двама изглежда се познавате.

Добре, може би не бе въпрос, но става.

Те размениха погледи, после Зак се обърна към мен. Искаше ми се да бъде в човешка форма. Дори след години работа с ликантропи, все още имам проблеми да разчитам израженията ми, когато са в животинска форма. Фактът, че очите му бяха човешки малко помага, но никога не осъзнаваш колко точно се изразява не действително в очите, но в движенията около очите, докато ги нямаш като подсказка.

-Нека да започна казвайки, че Химера те иска жива и здрава, и под негова грижа за по-малко от два часа или ще започне с перманентната вреда на Мика или твоя леопард. Почувствах очите ми малко да умират.

-Тогава имаме срок - казах. - Говори бързо.

-Най-кратката версия, която знам е това. Химера винаги е бил суров господар, но никога садистичен, до последните няколко седмици. Той е нестабилен и вярвам, че е полудял и ще ни убие всичките ако има този шанс.

-Това е кратката версия? - попита Боби Лий.

-Съгласна съм - казах, - побързай.

-Искам да ми помогнеш за бунт в замъка, мис Блейк. Това достатъчно бързо ли е за теб.

-Може би бе малко твърде бързо - казах. - Защо искаш да се разбунтуваш и защо искаш моята помощ?

-Казах ти, боя се, че Химера ще унищожи всички ни. Единственият начин да го предотвратим е да го убием.

Е, това бе изненада.

-Добре, защо моята помощ?

-Ти имаш известна репутация за убийствена мощ.

-Говориш като професор по английски - казах, - или отличен адвокат. Защо не го убиете сами?

-Останалите, който го следват, се боят от него, няма да повярват, че сам аз мога да гарантирам смъртта му.

-И аз мога?

-Ти и твоите хора, да.

-Леопардите ми не влизат вътре.

Натаниел каза:

-Анита...

Поклатих глава.

-Не, няма да застраша останалите от вас да спася един от вас.

-Какъв пард ще сме ако позволим на нашата Нимир-Ра да бъде застрашена сама?

-Пард, който се подчинява на заповеди. - казах.

Той се облегна на стената, но все още имаше необичайна упоритост на лицето му, която може би, само може би, че той бе взел повече от само умения да стреля от това да се мотае с мен. Дали упоритостта можеше да се прихване?

-Не твоите леопарди, но вълците и плъховете.

-Плъховете не са мои. И вече не съм лупа на вълците.

-Рафаел вече е на път насам с някой от хората ни. - каза Боби Лий.

Погледнах го.

-Е, добре от твоя страна да споделиш.

Той сви рамене. Ако се бе уморил да притиска пистолета към гърба на Зак, не го показваше.

-Рафаел е моя алфа, не ти, мадам.

-Разбирам това, но ако ще се разбираме, все пак трябва да ме държиш информирана. Имам достатъчно изненади за едни ден.

-Амин за това. - каза той.

-Къде държат Мика и Чери? - попитах.

Зак поклати голямата си вълча глава.

-Не, не и преди да се съгласиш да помогнеш.

-Химера иска да ме подкупи да му бъде сладурана, ти искаш да ме подкупиш да ти помогна да го убия. Не виждам голяма разлика.

-Единственият начин да спрем Химера и тези, който са му лоялни е тяхната смъртта. Предлагам да преглътнем различията си и да постигнем това.

-Говориш ужасно добре за гангстер?

-Аз съм негов гангстер, защото той надви малката ми глутница вълци, принуди ме да остана в тази форма и ме остави така. Когато ми позволи да опитам и да си върна вида, това бе най-доброто, което можах.

Погледнах в тези човешки очи.

-Само очите ти. - казах.

-Само очите ми.

Очите обикновено бяха едно от първите неща да стават животински ако останеш твърде дълго в формата на звяра. Очите му да бъда единственото човешко нещо бе странно. Но не го попитах за обяснение, защото изяждахме времето си и аз исках да си върне Мика и Чери.

-В тази форма - каза Зак, - не мога да съм повече от гангстер, подкрепление. Не мога да бъда човек.

Не се опитах да споря, че е човек. Оставих го.

-Нека да престанем. Боби Лий, Рафаел ще ни помогне ли с това?

-Така мисля. Той идва с достатъчно войници да направи добро шоу.

Погледнах към Бахтус.

-Хиените ще се присъединят ли към тяхното, какво, подтисничество? Ще помогнете ли на Зак и хората му.

-Зак винаги се е опитвал да ни спести болка. Той винаги говори за модернизация -Бахтус кимна. - Мисля, че останали ще се съгласят да работят с него, но дали ще се съгласят на всички да живеят след това, не мога да обещая.