Окованият нарцис

-Какво искаш да кажеш, Бахтус?

Той ме придърпа по близо до себе си с нашите хванати ръце.

-Все още има почти сто и петдесет хиени в добра форма. Един Господ знае какво те правят на затворниците сега, когато се провалихме.

-Защо те искат мис Блейк? - попита Боби Лий.

-Химера те иска за партньорка.

Това ме накара да повдигна вежди.

-За какво говориш?

-Той наистина се вдървява, когато ти си намесена. Не знам защо.

Опитах се да отдръпна ръката си от хватката на Бахтус, но той ме задържа.

-Той се опита да ме убие поне два пъти. Това не ми звучи много приятелско.

-Той те искаше мъртва, сега не те иска, не знам защо. Химера е луд, не му е нужна

причина да си промени мнението - погледна ме, все още държейки ръката ми. - Моля те, помогни ни.

-Можеш ли да гарантираш, че другите хиени ще последват мис Блейк. - попита Боби Лий.

Бахтус погледна надолу, хватката му отслабна, после се стегна, той погледна отново нагоре.

-Знам, че ако имахме алфи, това би устояло за всички ни, бихме премахнали тези типове досега. Но Одисей обича Аякс, наистина го обича. Той не знае какво да направи.

-Ами Нарцис? Все още не е размекнат относно Химера, нали? - казах.

-Но, но единственият път, когато ни бе позволено да видим Нарцис, той бе окован. -Нарцис има репутация - каза Боби Лий, - да бъде кораво копеле. Не мисля, че би се преобразил заради тях.

Бахтус сви рамене и най-накрая пусна ръката ми.

-Не знам - каза хиената, - но не можа да ни каже да ги нападнем. От това, което знам Химера може да му е влез езика. Той направи това на Дионис, моя... любовник - той се прегърна, глава надолу, очи затворени. - Той ми даде езика в кутия обвита с панделка. Веднъж ми бе давана кутия с човешки части, принадлежащи на човек, за когото ме е грижа. Убих тези, който ги бяха наранили, убих ги всичките. Но вредата направена на приятелите ми бе постоянна. Нищо, което можех да поправя, защото те бяха хора; на тях не им зарастват изгубени части.

Бахтус продължи да държи очите си затворени, лицето му бе спокойно, все едно се държи страна, боейки се да загуби контрол.Не знаех какво да каза в лицето на болката му. Как стана така че от опитвайки се да го убия сега го съжалявах? Може би е нещо момичешко или може би съм била свръх социална като дете. Каквато и да бе причината, открих се да искам да му помогна, но не искайки да рискувам никой от моите хора. Крис бе мъртъв на пода на Окования Нарцис. Не познавах Крис отдавна; загубата му не бе голяма за мен, просто не бе. Но ако влезех там със сила, рискувах хората за който ще тъжа.

Все пак...

-Можеш ли да нарисуваш план на клуба, отбележи къде държат всички?

Той отвори очите си, бе изненадан, сълзите, който бе задържал досега паднаха по бузите му, забравени.

-Ще ни помогнеш?

Свих рамене, бе ми неудобно от облекчението в очите му.

-Още не съм сигурна, но не боли да открием пред какво сме изправени.

Бахтус отново взе ръката ми, притискайки я до бузата си. Първоначално си помислих, че ще е някакъв поздрав на хиените, но той леко целуна ръката ми и я пусна.

-Благодаря ти.

-Не ми благодари, Бахтус, все още не ми благодари.

Не казах гласно, че ако клубът е твърде труден за превземане и ще коства много животи, няма да го направя. Задържах го за себе си, защото той можеше да лъже, правейки го по-лесно. Човекът, който той обича бива измъчван. Хората ще направят много неща за човека, който обичат, дори глупави неща.

62

Боби Лий настоя да се обадим на Рафаел при първа възможност. Натаниел и Калеб ми помогнаха да настаня Бахтус в кухнята. Още вървеше все едно нещо го боли. Гил веднага седна на края на дивана, прегърнал се. Той се бе отдръпнал откакто му казах да престане да крещи. Обикновено бих попитала какво не е наред, но се въздържах, нямах време да му бъда детегледачка сега.

Кухнята бе мрачна и депресираща с всички прозорци и плъзгащата врата закрити от дъски. Трябваше да запалим всичките лампи. Слънчевата ми кухня бе превърната в пещера.

Час по-късно имахме приемлива карта на вътрешността на клуба. Бахтус познаваше графика на охраната от хиени, но не и за хората на Химера. Направи най-доброто, на което е способен, но каза:

-Химера променя навиците си, понякога всеки ден, поне на всеки три дни. Един ден той променяше заповедите на около час. Бе странно, по-странно дори от нормалното за Химера.

-Колко нестабилен е той? - попита Боби Лий.

Бахтус в действителност се замисли за това секунда-две Мислех, че е риторичен въпрос; може би грешах.

-Понякога той изглежда наред. Понякога е твърде луд и ме плаши. Мисля, че плаши собствените си хора - Бахтус замълча, после каза. - Чух ги да говорят разни неща, че той буквално става по-луд и те също се боят от него.

Звънецът на вратата извъня. Накара ме да подскоча. Натаниел скочи от кухненския плод, където бе седял.

-Аз ще отворя.

-Провери и виж кой е първо. - казах.

Той погледна назад през рамо, погледът му явно показваше, че съм му казала нещо, което вече знае. След месеци споделяне на една стая и водейки го със себе си, той знаеше да провери преди да отвори вратата.

-Преди просто отваряше вратата. - казах.