Окованият нарцис

Промених ъгъла, така че да стрелям към тъмната глава, която лежеше отдолу на купа. Дали две тела правеха кух? Имаше ли значение? Неща блъсна косата ми и аз вдигнах оръжието само да открия, че съм блъснала пръстите на ръката висяща от покрива. Падаше, плъзгайки се надолу сама. Страхотно.

Притиснах дулото на Узито срещу челото на главата.

-Ако си жив, не мърдай, ако си мъртъв, не се тревожи за това.

Боби Лий отвори багажника на джипа, пистолетът му бе насочен надолу за изстрел към “тялото”.

-Ако стрелям в челото му, изстрела може да откъсне крака ти от под теб.

Той мръдна на една страна, още насочил оръжието.

-Най-дълбоките ми извинения, мадам, знам, по-добре от това.

Притиснах дулото по-сериозно в челото на главата и започнах бавно да отивам към врата, който бе едва видим под много мъртвото тяло отгоре.

-Жив съм.

Гласът ме накара да подскоча и почти да натисна спусъка.

-Мамка му. - казах.

-Защо не ме довърши? - попита мъжът.

Гласът му бе болезнен, но не тънък. Пропуснала съм сърцето и дробове. Невнимателно от моя страна.

-Защото не бе гласа на Нарцис на високоговорителя и Одисеи каза, че са хванали любимите ви. Че не знаем какво ще направят на любимите ви ако ги провалите. Кой бе човекът на високоговорителя? Кой са “те”? Къде по дяволите е Нарцис? Защо хиените ще позволят на някой да ги завладее така?

-Няма да ме убиеш?

Направи го на въпрос.

-Отговориш ли на въпросите ми, ще ти дам думата си, че няма да те убия.

-Може ли да мръдна?

-Ако можеш.

Той се придвижи бавно, болезнено на една страна. Косата му бе къдрава, отрязана много ниско, бледа кожа. Обърна се, докато можеше да срещне очите ми и усилието го остави треперещ, устните му бяха сини, което ме накара да мисля, че може да не му остава много да задам въпросите си, че може би вече сме го убили, просто не достатъчно бързо.

Очите му имах странен златен нюанс.

-Аз съм Бахтус. - каза той с изпълнен с болка глас.

-Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Анита, това е Боби Лий, сега започни да говориш.

-Попитай ме всичко.

Започнах да питам. Бахтус започна да отговаря. Той не умря. До момента, когато прекосихме моста на Мисури, устните му бяха розови и здрави и замаяният облик бе напуснал очите му. Наистина трябваше да започна да зареждам с по-добри амуниции.

61

Бахтус в действителност не знаеше кой знае колко. Нарцис им бе представил новия джентълмен, Химера и те изглежда да си прекарват страхотно заедно. Ако не истинска любов, то грубата размяна, която и двамата искаха. Тогава Нарцис изчезнал в една от стаите и не излязъл повече. За двадесет и четирите часа, който хиените си мислили, че е просто секс, но след това те престанали да вярват на думите на Химера, че Нарцис е добре. Аякс бе успял да влезе вътре и тогава нещата се влошили.

-Аякс ни каза, че Нарцис бива измъчван, наистина измъчван.

-Защо не сте се опитали да го спасите? - попитах.

-Химера дойде със собствените си бодигардове. Те взеха... - Бахтус бе спрял и бори за да поеме дълбоко дъх, все едно нещо в него го болеше. - Ти не знаеш какво сториха на хората ни. Не знаеш какво ни заплашиха ако ги провалим.

-Кажи ни, тогава ще знаем. - казах.

-Срещала ли си Аякс? - попита.

Кимнах.

-Те отрязаха ръцете и краката му и изгориха краищата, така че раните да не заздравеят. Химера каза, че са го затворили в метална кутия и го вадят само при специални случай. Бахтус се задави, не бях сигурна дали е от раните или ужас.

Боби Лий каза:

-Толкова е разстроен, че не мога да кажа дали лъже или не, но мисля, че казва истината.

Гласът му бе малко дрезгав, все едно вижда образите в главата си, който аз се опитах много сериозно да не си представя. Напоследък станах по-добра просто да отказвам на въображението си да ми се изплъзне. Може би имаше нещо общо с това да бъда социопат; ако е така, поздрав за деменцията. Седях там в джипа, умът ми внимателно изпразнен, не видимо. Боби Лий изглеждаше зле.

-Колко бодигарда има Химера там? - попитах.

-Около двадесет и пет, преди да почнеш да ги убиваш.

-Мислех, че има близо петстотин от вас момчета. Как може двадесет и пет мъже да ви контролират.

Бахтус ме погледа с пронизващи очи.

-Ако някой държи твоя Улфрик, Ричард и откъсваше парчета от него, измъчвайки го, не би ли направила всичко да го спасиш.

Останах мълчалива и помислих върху това. Дадох възможно най-верният отговор, който имах.

-Не знам. Би зависило от това какво “всичко” значи. Виждам какво искаш да кажеш, но защо просто не ги надвихте?

Бахтус се подпря на едната страна на джипа. Натаниел взе един завой твърде бързо и Бахтус се опита да се хване за нещо да не се плъзне. Подадох му ръка, хванах го и той изглеждаше едновременно благодарен и несигурен. Продължи да държи ръката ми и направих добър очен контакт.

-Ние нямаме алфи. Аякс и Одисей бяха следващите по командване и веднъж щом те започнаха да режат Аякс, Одисей ни каза да правил каквото ни кажат - той стисна ръката ми, не твърде силно. - Останалите от нас не са водачи, Анита. Нашите алфи ни казаха да сътрудничим на Химера. Ние следваме, това е, това е всичко. Трябва ни алфа с план.

Очите ми се разшириха.