Окованият нарцис

- Гледай къде стъпваш. Носиш по високи токчета от мен. - Рони бе метър и седемдесет, което означаваше че с токчетата е почти метър и осемдесет. Телефонът звъна, докато аз жонглирах с ключа и бонбона. Рони пое бонбона, и аз бутнах вратата отваряйки я с рамо. Бягах с токчетата преди да се спомня, че бях в отпуска. Което означаваше, че за какъвто и спешен случай се обаждаха в 2:05 сутринта, не бе мой проблем, не и за следващите две седмици най - малко. Но старите навици умират трудно и аз бях на телефона преди да си спомня всичко това. Всъщност оставих секретаря да се включи, докато седях там, чух изщракването и планирах да го игнорирам, но.  все още бях готова да грабна слушалката просто за всеки случай. Силна, оживена музика и мъжки глас. Не разпознах музиката, но познах гласа.

- Анита, Грегъри е. Натаниел е в беда.

Грегъри бе един от леопардите, които наследих, когато убих техният алфа. Като човек, не мога наистина да поема да съм алфата им, но докато не намерех някого, който да ме замести, дори и аз бях по - добра от нищо. Превръщачи, без доминиращ, който да ги защитава бяха само месо, ако някой дойдеше и ги изколеше, някак вината щеше да е моя. Така че аз постъпих като техен защитник, но работата бе по сложна от колкото някога съм сънувала. Натаниел беше проблемът. Всички останали възстановиха живота си откакто техният стар лидер бе убит, но не и Натаниел. Той имаше тежък живот: прелъстяван, наказван, предаван по сводник и превъзхождан. Превъзхождан означаваше да си нечии роб, в секса и болката. Той беше един от няколкото истински мазохисти, които някога съм срещала, макар че, разбира се, моят кръг за запознанства бе ограничено.

Проклех леко и вдигнах слушалката.

- Тук съм, Грегъри, какво се е случило сега? - дори и на мен, гласът ми ми изглеждаше уморен и наполовина ядосан.

- Ако имаше някого другиго, на когото да се обадя, Анита, щях да му се обадя, но си ти.

- Той също звучеше уморен и ядосан. Страхотно.

- Къде е Елизабет? Тя трябваше да е с Натаниел тази нощ. -  Най - накрая се съгласих, че Натаниел може да ходи по клубове за подчинени и доминиращи, ако е придружен от Елизабет и най - малко още един леопард. Тази вечер задачата се бе паднала на Грегъри, но без Елизабет, той не е достатъчно доминиращ, за да запази Натаниел невредим. Един подчинен би бил в безопасност в такъв клуб, с някого който ще каже: ”Не благодаря, ще пропуснем”. Но Натаниел е един от тези редки подчинени, които са почти неспособни да кажат не и имаше признаци за това, че неговата идея за секс и болка е доста крайна. Което означава, че може да каже да на нещо, което е много, много лошо за него. Превръщачите могат да понесат много поражения и да не бъдат увредени завинаги, но си има лимит. Копчето за лекуване ще каже: ”Стоп”, когато получи прекалено много или той ще почувства, че нещо лошо се случва, но Натаниел не бе толкова здрав. Така че имаше пазители със себе си, които да се уверят, че няма да му се случи нещо наистина лошо. Но бе и повече от това. Един добър доминиращ се доверява на подчинения да каже кога нараняването е прекалено голямо. Доминиращият вярва, че подчиненият познава собственото си тяло и има достатъчно инстинкт за самосъхранение, за да каже кога тялото му не може да поеме повече. Натаниел няма усет за безопасност, което означава, че и  доминиращ с най - добри намерения може да го нарани много лошо, преди да разбере, че Натаниел не може да си помогне.

Всъщност, бях придружила Натаниел няколко пъти. Като негова Нимир Ра беше част от моята работа да прегледам бъдещите... пазители. Бях се приготвила клуба да е като един от най - вътрешните кръгова на ада и бях приятно шокирана. Имах повече проблеми със сексуални предложения в нормален бар в Събота вечер. Във клуба всички бяха много внимателни да не ти се налага или да не бъде видян като нахалник. Това беше малка страна, където ако си направиш репутация за неприятен ще се намериш в черния списък и никои няма да си играе с теб. Открих че хората там бяха мили и веднъж щом изясниш, че не си там, за да играеш, никой не те притеснява, освен туристите. Туристите бяха позьори, хора не наистина в сцената, които обичат посещават клубове. Не знаят правилата и не се притесняват да питат. Вероятно си мислят, че жена, която би дошла на такова място, ще направи всичко. С тях се оправях различно. Но трябваше да спра да ходя с Натаниел. Другите леопарди казаха, че излъчвам толкова доминиращи вибрации, че никой доминиращ не би закачил Натаниел, докато съм там. Въпреки че бяхме получили оферти за тройки от всякакъв вид. Чувствах се сякаш се нуждая от бутон който казва: ”Не, не искам да имам  секс с трима, с теб, все пак благодаря, че попита.”

Елизабет се предполагаше да бъде доминираща, но не прекалено много, за да извежда Натаниел и да се опитва да му избира. . . среща.

- Елизабет си тръгна - каза Грегъри.

- Без Натаниел? - направих го на въпрос.

^- Да.

- Е, това просто ми подпали бекона - казах.

- Какво? - попита той.

- Ядосана съм на Елизабет.

- Така е по - добре - каза той.