Опасно наследство

— Може да са ни дали погрешни места — сви рамене Адам. — Хайде да се върнем и ще видим.

Слязоха долу и отидоха при човека, който им беше дал бордните карти.

— Мисля, че вие ме повикахте — каза Адам. — Името ми е Скот.

— О, да — каза служителят. — Има спешно съобщение за вас. — И той прочете от тефтерчето пред себе си. — „Моля, обадете се на мосю Роже в «Роже и сие» — Женева 271279“. — Откъсна листа и го подаде на Адам.

— Телефонът е ей там, в ъгъла зад гишето на КЛМ, ще ви трябват двадесет сантима.

— Благодаря — каза Адам, вгледан в бележката, но от нея не разбираше защо господин Роже ще иска да говори с него.

— Чудя се какво може да иска? — попита Хайди. — Малко е късно да си връща иконата.

— Има само един начин да разбера — каза Адам и й подаде найлоновата торбичка. — Подръж я, ще се върна след минута…

— Ще се опитам да си взема списанието, ако открия павилион за вестници на този етаж — каза Хайди и взе ярката торбичка с шоколадовите бонбони.

— Добре — каза Адам. — Ще се срещнем тук след няколко минути.

— Господин Роже ме е търсил по телефона — каза Адам, без да се мъчи да говори на френски.

— Да, сър. За кого да съобщя? — веднага премина на английски телефонистката.

— Адам Скот.

— Момент, сър.

Адам се извърна да види дали Хайди се е върнала до гишето на Британските авиолинии и понеже я нямаше, помисли, че още търси вестник. Тогава забеляза един старец, който пресичаше бавно залата. Можеше да се закълне, че вече го е виждал някъде.

— Господин Скот?

Адам залепи ухо до слушалката.

— Да, аз съм. Мосю Роже, търсили сте ме по телефона.

— Търсил съм ви по телефона? — каза озадачено банкерът. — Не разбирам.

— Имаше съобщение на гишето на Британските авиолинии. Трябвало спешно да ви телефонирам.

— Сигурно има някаква грешка. Не съм оставял съобщение. Но щом се обаждате, може би ще ви е интересно да узнаете, че точно когато си тръгвахте, ни посети господин Розенбаум.

— Емануел Розенбаум? Но аз мислех, че той е…

— Бихте ли ми помогнали, госпожице?

Хайди погледна стареца, който я бе заговорил на английски със силен средноевропейски акцент. Учуди се защо е толкова сигурен, че тя знае английски, но реши, че е избрал този език като най-подходящ за общуване.

— Опитвам се да намеря такси и вече закъснявам, но се боя, че не виждам както преди.

Хайди остави броя на „Дер Шпигел“ на рафта и каза:

— Те са веднага след двойната врата в центъра. Ще ви заведа.

— Много сте любезна — каза той. — Надявам се, че не ви затруднявам много.

— Няма нищо — каза Хайди, хвана стареца под ръка и го поведе към вратата с надпис „Taxi et Autos“.

— Сигурен ли сте, че е Розенбаум? — попита Адам нетърпеливо.

— Сигурен съм — отговори банкерът.

— И остана доволен, че съм взел иконата?

— О, да. Не е това проблемът. Единствената му грижа беше да ви върне сто и двадесетте франка. Мисля, че може би е опитал да се свърже с вас.

— Моля всички пътници на БЕА да се явят на изход номер девет — чу се по уредбата.

— Трябва да тръгвам — каза Адам. — Самолетът ми излита след няколко минути.

— Приятно пътуване — каза банкерът.

— Благодаря, мосю Роже — каза Адам и остави слушалката.

Обърна се към гишето на БЕА и с изненада откри, че Хайди още не се е върнала. Очите му зашариха с надежда да открие павилиона за вестници — помисли си, че тя не е чула съобщението за заминаване.

Изведнъж я мярна да излиза през двойната врата — помагаше на стареца, когото бе видял преди малко.

Адам извика и ускори крачка. Нещо не беше наред. Стигна автоматичната врата и трябваше да спре, докато тя се плъзна обратно. Виждаше как Хайди отваря вратата на едно такси, за да помогне на стареца да се качи.

— Хайди! — извика той.

Старият джентълмен неочаквано се обърна и Адам още веднъж се оказа срещу мъжа, когото — можеше да се закълне — беше видял в банката.

— Господин Розенбаум? — запита той.

Тогава само с едно бързо и силно движение, което изненада Адам, старецът блъсна Хайди на задната седалка, скочи до нея и затръшна вратата, а после изкрещя:

— Тръгвайте бързо!

За миг Адам се вцепени, после се спусна към таксито. Успя само да докосне ръчката на вратата, докато колата се отделяше от бордюра.

Бързото потегляне тласна Адам към тротоара, но той успя да види вцепененото лице на Хайди. Втренчи се в номера на заминаващата кола, но успя да запомни част от него: ЖЕ 712 — и че е син мерцедес. Отчаяно се огледа за такси, но имаше само едно, в което слагаха багаж.

Един фолксваген костенурка спря от другата страна на паркинга. От шофьорското място слезе някаква жена и мина отпред да отвори багажника. От другата врата слезе мъж, отиде при нея и извади един куфар. Жената хлопна капака.