Оптимистична Теория на Българския Секс

и пускат вътре Иванушка Глупака на разузнаване. Минава час, минават

два – отвътре не се чува нищо. След три часа от пещерата еква

страховита пиянска песен. Юнаците нахлуват вътре и заварват Иванушка

и Злоклец прегърнати, пияни като кирки. Това е добре дошло за

Марковата дружина, защото след погълнатата водка Змеят няма сили да

се съпротивлява.

Пръв го изнасилва Марко Куровити. Злоклец реве от болка и бълва огън

през ноздрите си, а Иванушка го гали по главата с думите “Пийни още

една водка, да те отпусне!”

След Марко е редът на тримата братя, които след като изчукват Змея,

започват да му се присмиват и да му викат “Тройчо”.

Последни са джуджетата. Когато Змеят вижда, че го изнасилват гномове,

сърцето му се пръсва от обида.

“Госпожа Карагьозова и поручикът”

сапунена опера

Действието се развива в 30-те години на ХХ век. Главна героиня е

госпожа Цура Карагьозова – разведена дама от хайлайфа, дарила с

незабравими оргазми министрите от всички кабинети на Георги

Кьосеиванов и почти целия тогавашен генералитет.

В началото на филма госпожа Карагьозова е любовница на стария

генерал Кирил Деликрушев и му прави минет в кабинета му във

военното министерство.

Пред кабинета на пост стои адютантът на генерала - поручик

Стойневски – млад напет левент, тайно влюбен в Карагьозова.

Стойневски чува монархофашистките стонове на генерала и се изкушава

да надникне през ключалката. Гледката го възбужда и той си удря една

простодушна армейска чикия.

На излизане от кабинета госпожа Карагьозова тайно подава на поручика

розова бележчица. В нея пише:

“Млади жребецо! Видяхъ сластния ти погледъ. Ако искашъ да пиешъ от

страстта ми, ела утре у дома! Ще те чакамъ... Твоя тръпнеща мадамъ

Цура...”

На следващия ден поручикът посещава Цура. Той й споделя, че е

девствен и тя е първата жена, която е обикнал. В знак на благодарност

госпожа Карагьозова решава да му покаже всички тайни в секса. От

щастие и стрес Стойневски започва да заеква.

Страстните следобеди на двамата стават традиция. Един ден Цура казва

на поручика, че е бременна. “Ще се оженишъ ли за менъ?”, пита го тя.

Стойневски е на седмото небе и в пристъп на еуфория започва да съска

като пепелянка, внезапно поразена от синдрома на Алцхаймер. След

около десетминутно съскане той най-после успява да попита: “С-с-с-с-

сериозно ли говоришъ?”

Решението за сватбата е взето, но как да кажат на генерала? Деликрушев

е отмъстителен тип и без да му мигне окото би пратил адютанта си на

военен съд...

След кратка душевна борба поручикът решава да избере любовта пред

кариерата.

“Напущамъ армията и се женя за тебъ” патетично казва Стойневски и за

тази му реплика госпожа Карагьозова го дарява с най-виртуозния минет

на 30-те години.

Но докато му духа, Цура забелязва подозрително петно под лявата

подмишница на поручика. Тя си слага очилата (късогледство, придобито

при един по-бурен секс с покойния Стамболийски) и с ужас вижда, че

това е татуировка, изобразяваща прободено от стрела сърце, а под него

малък надпис “Гица forever, 1931”

“Коя е Гица?”, с леден глас пита Карагьозова. Поручик Стойневски си

признава, че през 1931 година, когато полкът му е бил дислоциран край

Горна Джумая, войниците били пуснати в градска отпуска, напили се в

някакъв бардак и той нищо не помнел, но на сутринта се събудил с тази

татуировка.

Карагьозова е съсипана. Всичко е било лъжа! Тя не му е първата!

Безплодни са опитите на поручика да й обясни, че това е било само

пиянска забежка и той дори не помни коя е въпросната Гица...

На тръгване госпожа Карагьозова дава на Стойневски две писма – синьо

и розово и му поръчва да предаде розовото писмо на генерал

Деликрушев, а синьото да отвори на следващия ден.

Поручикът е човек на дълга. Той веднага хуква към министерството и

предава розовото писмо на генерала. Деликрушев отваря писмото и

пребледнява. Вътре пише:

“Кирчо, адютанта ти ма оноди. Твоя Цура”

Стойневски е пребит от генерала и вкаран в ареста. Целият в кръв, той

едва дочаква изгрева, за да отвори синьото писмо. А в него думите са

още по-жестоки:

“Господинъ поручико! Напразни бяха интригите ти да ма ибеш с лъжа.

Азъ не съмъ ти някоя фльорца като Гица от Горна Джумая, а истинска

дама, но ти явно не схващашъ разликата. Все пакъ ти беше чаровенъ,

пък и хубаво ма иба, затуй ти прощавамъ... Но и азъ та излъгахъ. Туй