Оптимистична Теория на Българския Секс

Както сами се убеждавате, обобщените данни от мащабното

социологическо проучване влизат в остро противоречие с емпиричния

опит на някои наши изявени интелектуалци в лицето на изтъкнатия

народопсихолог Адалберт Цоцов.

От това можем да направим извода, че не всяко изследване на

общественото мнение дава 100 процента достоверни сведения, дори ако

е подкрепено от авторитетна европейска институция като фонда за

Културно Усъвършенстване и Развитие на Европейската Цивилизация

(КУРЕЦ).

Къде е истината? Социолозите ли грешат? Или Цоцов? Трудно е да се

отсъди. Но не това е най-важното. Най-важното е, че тези експертни

противоречия поставят основите на един по-голям обществен дебат,

който, сигурни сме, предстои.

Похот и преход

Напоследък се говори, че политиката имала все по-малко влияние върху

мисленето на българите.

Това е горчива заблуда.

Още Аристотел е открил, че “човекът е обществено животно” и всичките

му действия, стремежи и емоции по някакъв начин са подчинени на

политическия живот.

Днес ние живеем в една особена разновидност на демокрацията, при

която цялата власт принадлежи на народа, а всичко останало

принадлежи на властта. Включително и сексът. Макар че преживяхме

сексуална революция, ние все още не сме извоювали половата си

независимост. Действията ни в леглото продължават да бъдат функция

на успехите и провалите на правителството.

Никой не може да отрече, че пазарната икономика в България се появи

първо на сексуалната сергия. Тази сергия беше деполитизирана и

денационализирана много преди 10-и ноември. Кошлуков още не беше

влязъл в затвора, когато българските сексуалдисиденти вече чукаха

частно и сееха сладкото семе на свободното предприемачество сред

красивите жени на номенклатурата. Философията на тези смели

дисиденти беше, че сексът не може да бъде монопол на

комунистическата диктатура. И така стотици български мъже тръгнаха

срещу тоталитарната система с гол в ръката. Те не се плашеха да слагат

рога на генералните директори и да стават баджанаци с партийните

секретари. От този героичен акт до рухването на Берлинската стена

оставаше по-малко от крачка.

Разбира се, трябва да отдадем дължимото не само на мъжете, които

громяха в леглото недъзите на социализма. Не по-малка заслуга имат и

самите номенклатурни съпруги и любовници. Защото тъкмо те дадоха

първия иширет за смяна на системата. Закърмени с Маркс и Ленин,

жените разбраха, че “низините вече не искат стария, а върховете не

могат като младия”. И се отдадоха без съпротива на Съпротивата.

Може би си спомняте, че демокрацията в България дойде именно с

лозунга

“Долу член Първи!” По онова време този лозунг вече не беше протест,

а констатация. Повечето Първи членове отдавна вече бяха долу и дори

мощта на българо-съветската дружба не можеше да ги вдигне.

След рухването на системата настъпиха времена на вълчи сексуален

капитализъм. Пазарът се либерализира. Гордите герои на българската

сексуалреволюция станаха нейни жертви. Дойдоха мутрите и с груба

сила сложиха ръка върху националния полов капитал.

Този капитал във вид на 15-18 годишни сексбомби влезе в БМВ-тата и

забрави за бившите герои. Така преходът, извоюван от стотици

дисиденти, беше осребрен от шепа тарикати.

Следващата илюзия за полова справедливост беше наречена “масова

приватизация”. Раздадоха на хората някакви си там бонове и им

обясниха, че за да ползваш идеални части от някое гадже, трябваше да се

сдружаваш с още двеста-триста баджанаци. Откъде-накъде? Българинът

е индивидуалист, пък и от такива ортаклъци файда няма. Най-много да

хванеш някоя болест.

После дойде правителството на Жан Виденов и сексът абсолютно се

обезцени. Изведнъж се оказа, че жените и любовниците, в които си

инвестирал толкова труд и средства, вече струват само 2-3 долара. Е как

няма да грабнеш паветата и да се юрнеш към парламента!

СДС се качи на власт с обещание да постави секса на по-демократични и

социално справедливи основи. А депутатът Лучников издигна глас в

защита на пострадалите от сексуалната национализация през 40-те

години.

Този благороден порив обаче се изроди в далавера с компенсаторки.

Очевидно беше, че държавата не може да върне на бившите собственици

жените, които са им отнети, тъй като сексбомбите от 40-те години през

97-а вече бяха руини и никой не би ги пожелал в реални граници.

Затова Лучников предложи на хората да се дадат компенсаторни бонове.

Иначе казано: вместо жени – картинки с голи жени. Та тези картинки

един вид да ги компенсират. Каква компенсация! Вместо жени –

картинки!

Но интересното е, че поради напредналата си възраст повечето от

компенсираните май останаха доволни.

Защото, ако им бяха върнали истинска собственост, трябваше да работят,