Оптимистична Теория на Българския Секс

Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на

парите, че пренася консуматорското си мислене и върху интимните

отношения. Той иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която

можеш да си ползваш срещу известно финансиране!

Ето до какви морални деформации води „огромното натрупване на

стоки”, за което ни предупреждаваше Маркс в „Капиталът”.

Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно

заявява на натрапника, че няма да му се даде току-така. И че неговото

богатство е изградено на фалшиви основи, защото “мен ако нямаш,

значи нямаш нищо” .

Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат,

ако не е имал Мария Илиева.

Прави впечатление, че в съвременната музика жената играе все по-

активна роля. Тя не е пасивен сексуален обект, който кротко чака да бъде

похитен от мъжа-хищник, тя вече е действен играч на световното полово

игрище. Това най-ярко личи в песента на Лилана “Невинна”.

В българските фолклорни традиции терминът “невинна” е синоним на

“девствена” – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи

да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат.

Нека видим какво се случва в тази драматична изповед:

“Събличам всичко, но не знам защо

остава толкова горещо в мислите ми...”

Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по

най-сериозния

съвременен

проблем

–

глобалното

затопляне.

Лирическата героиня е съблякла всичко, но жегата я мори. И забележете

– най-горещо е в мислите й! Това е безспорно доказателство, че Лилана

има мисли, каквото и да говорят за нея завистниците. След това

публицистично въведение веднага е посочена и причината за

страданията

на

младата

певица:

”О, бейбе, това е твоя вина!”

Тук възниква логичният въпрос: кой е “бейбе”? Подозираме, че това е

особа от мъжки пол, но защо не се споменава името му? Вероятно от

съображения за дискретност – човекът може да е женен и да не иска да

се афишира.

Въпросният “бейбе” обаче продължава безмилостно да подгрява

лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:

”О,бейбе, става ми горещо така!

Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!

Гори в мен бейбе, усещам го така,

събужда разни мисли, няма начин да го спра...”

От тези редове става ясно, че “бейбе” е някакъв сексуален душманин, но

хубавото е, че поне “събужда мисли”. Сами се убеждавате, че

мисловният процес не е чужд на Лилана, той върви като червена нишка

през цялата песен.

И в този миг внезапно идва припевът:

” Такава ли съм, не, не съм,

Не знам какво ми става полудяла съм!

Такава ли съм, не, не съм,

така се получава, но невинна съм.

Такава ли съм?”

Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален

въпрос: “Такава ли съм”? Този въпрос е неясен. Каква “такава”?

Ако се върнем към заглавието “Невинна” (разбирай “девствена”), можем

да допуснем, че истинският въпрос е “такована ли съм”. Тази хипотеза

ни дава ключ към истинската драма в текста – бейбе е подгрял

лирическата героиня, “събудил е мисли” в нея , но не е свършил работата

докрай и е оставил Лилана да се лута в лабиринта на горестните си

въпроси.

Изпълнено с горчиви терзания и тягостни противоречия е и парчето на

трио “Антибиотика”, наречено “О, не”:

“Не мога да правя онези неща,

които толкова много си искам

А искам толкова много неща,

не мога, а толкова много ги искам

Обичам да правя, обичам да искам

Искам да мога да обичам искам

Правя да обичам, обичам да мога

Но днеска не мога, не мога, не мога”

Първият куплет на тази песен е толкова загадъчен, че хвърля в смут и

най-печените анализатори на текстове. Кои са “онези неща”, които трите

момичета толкова много искат? И защо са възпрепятствани да ги

осъществят? Мистерия!

Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява “искам

да мога да обичам...” и в края на куплета измрънква “но днеска не мога,

не мога, не мога...”

Именно това “днеска не мога” хвърля светлина върху същината на

проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от

месечния си цикъл, който й пречи “да може да обича” с цялото си

същество. Така въжделенията й остават неудовлетворени поради

прищевките на природата. Е как да не грабнеш перото и да не излееш

мъката си?