Читаем Оратория за козел и ангорска котка полностью

Кармазъ Амин (Червения, а всъщност кървавия) беше едно брадато човече, не по високо от метър и половина, но го пазеха грузинци — планинци и като тръгнеше между тях, практически изчезваше. Къде, по дяволите, да го сбарам това джудже?, тъкмо се питаше Козела, когато отговорът дойде от самосебе си. Кармазъ Амин имаше собствена джамия в планинското си гнездо и рядко слизаше в града. Да, обаче се зададе годишнината на Мурад I,основател на империята, и цяла Турция се гиздеше да отпразнува тази велика дата. Точно в пет без пет Амин пристигна в градската джамия. Грузинците — християни останаха отвън, но майор Милетиев, който не признаваше ни Бога, ни Дявола, беше вече вътре. Когато мюезинът зави от минарето и богомолците започнаха да удрят чела в пода, Козела се промъкна зад Амин, заби зад ухото му дълго шило, тип стилето, и го уби на място. След службата Козела се смеси с тълпата. Мина бавно покрай грузинците, но като излезе от обсега им, хукна като луд към колата си… Останалото беше детска игра. Козела не срещна никакви пречки до границата, а и на нея нямаше кой знае какви. Цяла Турция празнуваше деня на основателя си и малко се тревожеше, че някой си там, в Адана, убил някакъв си кюрд. Турция имаше предостатъчно кюрди…

Това убийство анулира първата от трите му кризи с Тефик.

Каналите на дрогата бяха общо четири, като се изключат разни аматьори, които си пробваха късмета и ставаха храна на рибите.

Козела запуши за Тефик трайно пътя Трабзон — Бургас — Исмаил и от там — по море за Виена — и започна да го ползва сам. Първите няколко пратки, които уж попаднаха в ръцете на митничарите, сериозно разтревожиха Тефик и той изпрати „Вълка да пази стадото“. Когато реши, че личната му печалба е достатъчна, Козела „отпуши“ канала и беше поканен от Тефик на обяд в „Шератон“.

Турчинът отрупа масата с ориенталско изобилие. Отпи от виното си — пиеше само шампанско „Дом Периньон“ — и усмихнат с блестящите си изкуствени зъби, каза:

— Козел, в заведението има девет професионални убийци. Забеляза ли ги?

— Да, аз съм печено ченге, Тефик.

— Браво, а за да не се превърнеш в мъртво печено ченге, трябва да ми отговориш на един въпрос… От беднотия ли го правиш?

— Естествено — невъзмутимо отговори Козела. — В България има една поговорка: „Да не ти дава Господ бедни съседи“.

— И ние я имаме — кимна Тефик. — Наздраве. Яж на корем, пий като циганин. Откровено казано, това ти е за последно.

Козела избухна във весел смях, после лапна свирка, която висеше на врата му, но Тефик не беше я забелязал. В заведението се втурнаха баретите и проснаха на килимите прехвалените убийци на турчина.

— Пребъркайте ги! Вземете всички оръжия, злато и пари и до един ги изхвърлете от хотела.

Блед, та син, Тефик изгледа екшъна. Разбира се, до тяхната маса никой не се докосна.

— Играеш си с огъня, Козел?

— А ти, бей, сериозно ли мислиш, че съм толкова лесна плячка? Тефик не отговори дълго, после каза:

— Яж. Телешкото ще изстине.

Турчинът изчезна за дълго. Години, пълни с екстрени събития и за него, и за Козела. Тази вечер те щяха да се срещнат след седем години.

Същата вечер щеше да се състои още една „историческа“ среща. Шефовете на „ВИС“, „СИК“, „Аполо и Болкан“ и така нататък, се събираха да обсъдят бъдещата си стратегия. Очакванията не се оправдаха, това беше сборище на освободените силови бригади, на което не присъстваше ни един от шефовете на закритите застрахователно — охранителни фирми.

Бригадите се събраха тихо, дори незабележимо спрямо всеизвестните си навици. Насядаха свити като ученици в нов клас, но когато дойде време да се избира президиум и председателстващ, се вдигна агресивна врява до Бога от псувни,-заплахи, размахване на пистолети, макар че първоначалното условие беше — никакво оръжие. След дълги кандърми дадоха думата на Веско Попа от Пловдив.

— Пичове, баровците ни преебаха. Аз няма да се учудя, ако видя в следващия парламент Маджо, Маргина, Жоро Илиев, Пашата и така нататък, знаете ги не по-зле от мен — Попа закрещя истерично: — Ние им свършихме мръсната работа. Ние сме мутрите, те — английски лордове. Ние сме рекетьори, килъри и така нататък… Ние тъпчем следствията, нас ни пребиват баретите. Няма баровски купон, на който да не съм виждал мазните им мутри… по телевизията, разбира се. Стига, ебал съм им майката! Няма да им слугувам повече.

Общо взето настроението в залата — настръхнала и ръмжаща, — беше много близко до това на Попа. После говориха от Бяла Слатина, Враца, Варна и Бургас. През нощта, когато се разотидоха, за да се срещнат отново на другия ден, основаха фонд „Земеделие“.

— Минаха много години, Козел. Къде се покри толкова време?

— А ти? — попита Козела, поемайки ръката на Тефик. — Изглеждаш като холивудски артист, мама му стара.

Тефик му предложи стол, закара бар-количката до него и седна.

— Минах без атентати, Козел.

— Знам. Блазе ти.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза