Читаем Оратория за козел и ангорска котка полностью

Да, но синовете му катастрофираха в Италия и ако въобще оживееха, и двамата щяха да останат инвалиди.

С Козела го свързваше дълго познанство, минало през най-различни форми. Навремето, когато комунистите решиха с реекспорт на оръжие и дрога да си оправят външните дългове, Тефик беше официално докаран в страната, настаниха го в „Шератон“, дублираха му охраната и му довериха създаването на каналите. Тефик нямаше нужда от създаване на канали, имаше нужда обаче от сериозна гаранция, че като помогне на българите да обучат свои хора, няма да побързат да се отърват от него. Първия човек, когото Държавна сигурност изпрати при него, беше Козела.

Тогава те бяха млади разбойници в разцвета на силите си и маниакално подозрителни един към друг. До една вечер на „Щастливеца“, когато Козела му разказа биографията си.

Козела се „изповяда“ уж между другото, на четири очи в мъжки разговор, а всъщност правеше много тънка инвестиционна сметка. Тефик щеше да поиска да купи наболялата му душа… Той не реагира същата вечер, но два дни по-късно Козела се срещна с неговите хора и получи „безвъзмездна помощ“ от петдесет хиляди долара. Тефик го беше купил, без да подозира за съществуването на един от основните библейски текстове: „Няма добро ненаказано!“. Козела взе парите и го осъди на смърт.

Турчинът обаче беше хитра лисица и изчезна. Шефовете в Държавна сигурност се побъркаха. „Без Тефик каналите и на оръжие, и на дрога са запушени и затова си отговорен ти, смръдлив Козел!“

Майор Иван Милетиев лежа два дни по гръб, чудейки се какво да предприеме, и накрая избра смъртния риск. Единствено той знаеше, че Тефик е в Малта. Уреди си служебна командировка и през Рим се озова във Валета.

Козела взе два пистолета от първия магазин за оръжие, те бяха стотици, изчака нощта, с плуване излезе под вилата на турчина, зари пистолетите наблизо — на ръка разстояние един от друг — и се върна в хотела. Към обяд на другия ден тръгна да се разхожда по плажа с вид на скучаещ турист. Приближи вилата. Знаеше, че гавазите са го забелязали, но в крайна сметка това беше целта му.

Козела запали цигара, седна между скритите си оръжия и зачака. Не беше минала и минута, когато чу стъпки по пясъка. Не се обърна. Един от охраната застана зад гърба му, другият — Фаиз, дясната ръка на турчина — мина отпред.

— Как ни откри, майор?

— КГБ ви откри, аз не съм врачка.

— Какво искаш?

— Да говоря с Тефик бей.

— Тогава защо не дойде във вилата? Козела се усмихна кисело.

— Обичам да умирам на чист въздух!

Гавазите се объркаха. Можеха да го смажат на място. Така поне си мислеха, но дадените им заповеди гласяха друго. Разрешението на ребуса дойде неочаквано.

С ръце в джобовете на прекрасния си кремав костюм се появи самият Тефик. След него вървеше слуга с набит персийски килим под мишницата. После го Разви до Козела, Тефик седна мълчаливо и не проговори дълго, загледан с азиатските си очи в морето.

— Защо ме предаде? — без да го погледне, попита той.

— Ако те бях предал, щях ли да съм тук? Можех да ти тегля куршума в София.

Тефик отново замълча. По едно време се обърна и го сграбчи за яката.

— Ще трябва да ми обясниш някои събития, Козел! — с бесен гняв изсъска турчинът.

Козела грубо се освободи от ръцете му.

— Няма друга причина да съм тук. Дръж се прилично, Тефик бей. Не аз, ти си завършил образованието си в Кембридж.

Тефик не му обърна внимание, запали цигара и отново се взря в морето.

— Аз не съм вчерашен, Козел. Знам, че имаш отговор на всеки от въпросите, които не искаш да ти задавам. Знам и къде си репетирал денонощия за тази среща… Затова няма да си губя времето с приказки — искам дела. В Адан, Турция, имам един враг, лош враг, кюрд, жесток и умен… Ако го убиеш, ще пием шампанско в „Шератон“… за моя сметка, както винаги.

Тефик стана.

— Чакай! Къде е той, къде живее? Как ще го намеря?

— Ще получиш подробни инструкции в хотела — каза Тефик и тръгна към вилата, следван от гавазите си.

Козела уби Амин Мохамед Амин в аданската джамия.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза