Оратория за козел и ангорска котка

Мълчаха дълго, преди Иван да каже:

— Знаеш ли колко отдавна не съм бил с жена?

— Какво искаш да кажеш? — отлично разбираща въпроса му, попита Габи.

Иван стана и се премести на канапето.

— Направи ми една свирка.

— Никога — тихо каза тя. — Аз не съм магистрална проститутка.

— Искаш да кажеш, че никога не си лапала хуй?

— Напротив, лапала съм и много обичам оралната любов като част от цялостното… — Габи млъкна.

— Ебане?

— Да.

Иван стана, хвана я за ръката и я заведе на леглото. Габи не се съпротивляваше. Не възрази и когато бързо и сръчно я съблече гола.

— Това ще бъде наша тайна, нали? — прегракнало попита тя.

— Развира се — Иван бръкна във влагалището й. Момичето беше плувнало в сокове.

Иван се съблече, положи я по гръб, разкрачи я и вкара хуя си в бръснатата й путка. Габи изръмжа, извика:

— Господи, какво парче! — и се разплака… За час и половина Иван наеба приятелката на брат си три пъти и щеше да продължи, ако Габи не беше казала:

— Не мога повече! Пресъхнах! — и се скри в банята.

Половин час по късно, когато Асен се върна, тя все още беше във ваната. Беше чувала много пъти хулиганския лаф „Ще ти скъсам путката!“, но за първи път Развираше, че и зад най-просташката фраза винаги е скрит здрав смисъл.

През нощта Асен се опита да прави любов с Габриела. Спяха в едно легло и вече повече от един месец се любеха всяка нощ.

Този път обаче получи категоричен отказ. Любезен, възпитан, но категоричен. Габриела беше твърде умна жена да се позове на главоболие, изпитаната хватка на прелюбодейките. Тя просто каза:

— Забрави, скъпи. Спи. Утре ни чака тежък ден.

И заспа. Асен обаче остана буден до сутринта. Беше съвсем наясно какво се е случило в този дом, докато той купуваше двата „Кавазаки“ из магазините на София.

Ще ми платиш с кръв това предателство, мръсно копеле!, скърцаше през зъби и сълзи Асен, загледан в махагоновия гръб на вече бившата си любовница.

* * *

Продан изслуша откровения разказ на жена си, но професионалният полицай в него направи своите изводи. Първо, момичето не се казваше Юлия и не работеше за никаква фирма, а най-вероятно беше стюардеса. Поли твърдеше, че е много красива, а там ги назначаваха предимно по това качество. Бяха необходими и езици, Развира се, но между две кандидатки за едно място по-грозната нямаше никакъв шанс.

Франкфурт? Дали там, или на някое друго летище се беше запознала със синовете на Козела, беше без всякакво значение, но щом момчетата бяха на летище, значи летяха за някъде, най-вероятно за София. Да, Иван и Асен Милетиеви — задължително с фалшиви самоличности — бяха тук и издирваха баща си. Ако Козела беше мъртъв, щяха да изчезнат по най-бързия начин, но Поли им беше изпратила хабер, че е жив и усилено се укрива след атентата срещу Генерала, а може би е и тежко ранен и бере душа в някоя тайна квартира.

За жалост, беше Велика събота, утре — Великден, и Проданов беше с почти вързани ръце до края на празниците. Можеше обаче да предприеме два хода и той пристъпи незабавно към действия. Поиска да му донесат снимки и документи на всички Юлии, които се водят на щат в авиацията и подкара към кафенето, където Поли се беше съвземала след шока от срещата си с Юлия. Беше затворено. На вратата имаше табела: „Заповядайте след празниците“. Великден! Разпита последните продавачи по сергиите. Никой не знаеше как се казва собственикът на кафенето, още по-малко къде живее.

Продан се прибра и зачака. След час, час и половина му донесоха папките на трите Юлии, свързани с авиацията. Поли беше категорична. Нейната Юлия не беше сред разпръснатите на масата снимки.

През нощта Продан поиска снимки и досиетата на всички стюардеси.

* * *

— Откъде започваме? — попита Асен, надвесен над картата на София.

Иван прокара една линия от Бояна до Кремиковци и го погледна зло.

— Избери твоята половина.

— Източната — наслука каза Асен.

— Добре. Имаш я. Тръгвай!

— А ти?

— Аз ще спя един час… Главата ми се цепи от шибаната ти ракия.

— Ти я купи — ехидно възрази Асен.

— Все едно. Тръгвай! Аз ще спя…

Асен го прекъсна:

— С Габи, нали? Един ден ще си поговорим по този въпрос, брат ми — грабна каската, тресна вратата и излезе.

Няколко минути по-късно Габи излезе от банята с черно боди, боса и разтреперена.

— Ще ме любиш ли, парагваецо — глухо, примряла за хуй, попита тя, знаеше добре, че именно затова е отпратил брат си.

— Асен знае, че се чукаме…

— Не знае… Аз му казах!

— Защо?

Габи седна на канапето.

— Може да не съм светица, но не си падам по тройките, сеньор Гузман. Беше грешка, че му се отдадох.

Иван стана и започна да се съблича.

— Той е мой брат, да му ебеш майката… Габи го прекъсна:

— С тебе ще полудея, с него се чукам дежурно.

Иван отиде при нея, опипа я — беше готова за любов, трепереше… Беше я обзело „мръснишкото“ настроение, както самата тя се изразяваше. Тогава иззвъня телефонът. Габи скочи ужасена.

— Това е той!

— Кой?

— После ще ти кажа… Мълчи, моля те. Едно закашляне ще бъде фатално.

— Кой е той, какво говориш… — но Габриела не отговори, само сложи пръст пред устните си и вдигна слушалката.