Оратория за козел и ангорска котка

— Млък! — изсъска ченгето. — Първо, вие сте във вилата на царски министър. Достатъчно е да видите библиотеката и картините, за да престанете да лаете, и второ, вие сте мои затворници! Уверявам ви, че е за предпочитане пред кой да е щатски федерален пандиз.

На третия ден момчетата оцениха достойнствата на къщата, ядяха плодове като не видели, измислиха си някаква игра подобна на боулинг и престанаха да мрънкат. Козела ги дебнеше под око. Бяха започнали да спят по десет часа, да ядат до припадък. Една съседка беше наета да доставя храна и да готви и много скоро изразът на лицата им се промени. Напрежението от очите им падна, вече не се чувстваха преследвани зверове, руменината по бузите им се възвърна и отново станаха деца.

Козела лежеше по гръб, четеше почти механично някакво криминале — „Горещата конспирация“ от някой си Робърт Лъдлъм — и чакаше да дойде време, за да отиде на среща със Сирака. Какви глупости пишат тия съвременни писатели, мама им да еба!, мислеше той с нарастващо раздразнение. Натъпчат се с информация за новите технологии и мислят, че това е достатъчно. Деца бягаха сами от охраняван дворец в Бахрейн, един седемдесетгодишен старец действаше по-бързо и ефикасно от Джеймс Бонд на млади години! Козела прескачаше цели глави, когато суперменщината му идваше в повече, но когато мъж и жена — ченгета — попаднаха разкрити в дома на супер врага и успяха да насъскат собствените му хищни птици срещу него, Козела затвори книгата, хвърли я на масата и разтри белезите по лицето си. Какво ли не го болеше, по дяволите! Но трябваше да стиска зъби, докато измъкне себе си и онези двама млади крадци — синовете си, на безопасно и недостижимо за дългата ръка на Интерпол място. Кое обаче беше това кътче на света, мамичката му? в Европа и Северна Америка нямаше такова обетовано парче земя. Момчетата бяха направили от Парагвай най-опасната страна за себе си, а тя приютяваше охотно престъпниците на целия свят — от нацистките СС офицери, до компрометирани мафиоти от всякакъв цвят и националност. Островите в карибския басейн бяха под американски контрол, а именно дългата и безмилостна ръка на американската данъчна полиция беше по петите им. Оставаше Мексико, заветното, бленувано Мексико, но пътят дотам беше свързан с много рискове…

Козела погледна часовника си и стана. Беше време да тръгва за среща със Сирака.

Завари момчетата да играят табла в беседката зад вилата. Бяха се скарали, готови да се хванат за гърлата.

— Спокойно — баща им затвори таблата. — Като не знаете да губите, няма да играете!

— Къде си тръгнал? — попита Асен.

— На среща с един бивш колега. Ще взема такси, вие пазете вилата.

— Ще вземеш такси при три коли в гаража? — възкликна Иван. — Ти си луд.

— Може и да съм луд, но ще взема такси.

— Аз излизам! — заяви Иван вироглаво. — Ще ида да вечерям като човек, после на дискотека… Имам нужда от жена, аз не съм чекиджия, баща ми.

Козела ги изгледа изпод вежди. Да, може би една вечер на разтоварване нямаше да им е излишна.

— Излезте, но се разделете. Където и да ходите, ходете поотделно! В никакъв случай не се събирайте двамата! Ясен ли съм?

— Да, татко… — каза Асен. Козела го прекъсна:

— Вземете беемветата и дръжте GSM-те включени. По някое време ще ви потърся.

* * *

— Здравей, Козел — Сирака стана от стола и му подаде ръка.

Бяха в едно абсолютно празно витошко заведение. В течение на разговора се разбра, че е собственост на о. з. генерал Петър Кирилов — Сирака.

— Тук този прякор не е здравословен, Сирак — каза Козела, стискайки ръката му.

— Бъди спокоен, тук всичко е здравословно. Сядай! Какво ще пиеш?

— Водка със сода.

Сирака вдигна ръка. Веднага се появи млада келнерка и почти мигновено изпълни поръчката.

— Наздраве, Козел.

— Наздраве… Добре изглеждаш, Сирак, да не ти е уроки.

И двамата се засмяха криво, дежурно и напълно фалшиво.

— Отдавна не бях чувал добри думи за себе си — Сирака запали цигара, облегна се на стола. — Помниш ли Иван Развигоров?

— Разви Звяра? Естествено. Цял живот ме е мразил по неизвестни за мен причини.

— Добро попадение на министър Бонев. От вчера, с чин генерал-майор, Разви се е върнал в службите и утре е по петите ти.

— Сигурен ли си?

— Деветдесет на сто. Тази вечер, в седем и половина, ще дойде вкъщи. В седем и четирийсет ще съм сто процента сигурен.

— Откъде знаеш, че е обратно в кюпа?

— От мои частни източници, Козел. Не случайно целият ми живот премина в онова министерство. Пиха мълчаливо.

— Защо ми правиш тази услуга, Сирак? От мене никога нищо добро не си видял.

— Нито лошо, Козел… Както и да е, не допускай Разви близко до себе си и измисли начин да срещнем децата. Дъщеря ми се поболя по един от синовете ти… цяла бащичко, не казва кой.

Козела мисли дълго.

— Това заведение безопасно ли е?

— В известен смисъл… Колкото може да бъде сигурна софийска кръчма, но е моя собственост и мога да го затворя, когато поискам. Като днес например.

Козела допи водката си и стана.

— Утре вечер в осем доведи момичето тук. Аз ще ви заведа при синовете ми.

* * *