Оратория за козел и ангорска котка

Габи вечеряше с Боян Мирчев в „Руския клуб“. Беше приела настойчивата му покана с досада и не малка доза неприязън. Аз започвам да го мразя!, мислеше тя, докато се готвеше за излизане. Закъсня с двайсетина минути и завари Боян разтревожен, вперил поглед във вратата.

— Вече мислех, че няма да дойдеш — нервно каза той, докато я настаняваше на масата.

— Най-добре беше да не идвам — дръзко, гледайки го в очите, каза Габриела. — Поръчай ми едно уиски. Вечеряла съм.

— Габи!

— Слушай какво ти казвам, Бояне. Само едно уиски със сода… и речта ти.

— Каква реч?

— Не може да неси си подготвил многоточкова реч на тема колко съм неблагодарна и какво прекрасно семейство бихме могли да бъдем.

— Ще бъдем, Габи.

— Никога!

Приближи келнерът и временно разсея напрежението на масата. Мълчаха, докато чакаха да изпълнят поръчката им. Габи разсеяно рееше поглед по масите, Боян се мъчеше да преодолее обидите и да превземе моралния връх в този видимо тежък разговор.

— Наздраве — каза Габи, — и не се сърди като децата. Бяхме заедно, вече не сме, това е. Трябва да свикнеш, Бояне.

— Преди ми викаше Боби — Все повече губещ почва под краката си, промълви той.

— Това беше едно време и никога няма да се повтори.

Мирчев се облакъти на масата.

— Но защо, Габи… Ние се обичаме, обявихме годеж, скоро ще станем семейство.

— Ти имаш температура — с леден глас и очи, пълни с презрение, го прекъсна Габриела. — казах ти: дойдох за последен път и да чуя за последен път „много важните неща“, които имаш да ми казваш, въпреки че идеално знаех накъде ще поведеш разговора. Но, Бояне, това беше краят. Ще си допия бавно питието и ще си ида завинаги. Точка!

— Излагаш ме пред колегите…

— О, стига глупости! — Габи повиши глас, но бързо го смъкна. — Твоите предани приятели до един искаха да ме чукат. В това отношение съм чиста пред теб. Можеш да им го кажеш!

Боян Мирчев се облегна отново в стола, изпи полу на екс ракията си, поръча нова, изчака и попита:

— Нали знаеш, че имам връзки в разузнаването?

Габи кимна.

— Като започна тази криза между нас, първоначално я отдадох на женски капризи, после си рекох, че се е появил някакъв любовник. Временна страст — както пламва, така гасне, но после…

В този момент Асен влезе в „Руския клуб“. Беше сам. В първия момент не я видя, но като седна и взе менюто, погледите им се срещнаха. Габи издебна Боян, докато бъркаше в салатата си, и му направи знак да не се издава. Асен кимна разбиращо.

Габриела нервно прекъсна Боян:

— Поръчай ми още едно уиски, моля те. Аз ще си го платя.

Той изпълни молбата й. Едва сега Габи си даде сметка, че е пиян. В нейната компания пиеше втора евксиноградска гроздова, но преди това кой знае колко си беше подложил за кураж.

— Момче, още един „Паспортс“ със сода и много лед — и продължи като на себе си: — Щяла да си плаща питието! Ей, моя любов, все още жена не си е плащала сметката на масата на дипломата Мирчев! — гласът му зазвуча нервно, пиянските нотки се чуваха.

— Извинявай, ако съм те обидила — примирително, дори извинително, каза Габриела.

— Обиждаш ме, Развира се! Обиждаш ме непрекъснато! Цялото ти поведение е кръвна обида за мен — Боян преполови чашата, затисна огъня с вода. — Докъде бях стигнал… А, да, та моите хора от разузнаването ми разкриха причината за разрива — Боян се усмихна разкривено, злобно, пиянски. — И така, Габриела Петрова Кирилова, дъщеря — единствена дъщеря — на великия Сирак, в кой от двамата сина на Козела си влюбена, в Иван или Асен?

Габриела изтръпна, но успя да се овладее.

— За пръв път чувам тези имена!

— Да, така си казала и в следствието, но нашата информация е друга. И така, любов моя, преди да отида да се изпикая, искам да ти се закълна тържествено. Аз ще се добера до братята преди теб и тогава — тежко им! И в Ханой ще завидят на смъртта, която съм им замислил.

Боян се изправи, залитна, намигна й пиянски, но овладя походката си и тръгна към тоалетните, които бяха на втория етаж. Когато се увери, че е завил по стълбите, Габриела скочи, сграбчи чантата си и отиде на масата на Асен.

— Имаш ли кола?

— Да.

— Тръгвай!

— Но аз току-що си поръчах вечеря.

— Майната й на вечерята, ще я плати видният дипломат Боян Мирчев, който утре от вестниците ще научи, че е уволнен от Министерството на външните работи.

Габи хукна към изхода, Асен се поколеба за миг, но я последва.

* * *

Иван Развигоров имаше стара прострелна рана от куршум, който беше минал през десния крак и излязъл през левия. Куршумът, Развира се калибър 7.65,само да беше минал десет сантиметра по-горе или по-долу, щеше да го остави без крака. Имаше и други рани, но за тази полагаше грижи, иначе трудно ставаше от леглото.

Жена му Мария го посрещна ласкаво за обяд — Както винаги в последните двайсет и пет години. Целуна го, повдигайки се на пръсти, и заповяда широко усмихната:

— В банята и на масата!

Разви прегърна жена си, прокара пръсти през започналата й да посивява коса, целуна я по темето.

— Какъв буламач си сготвила?

— Чушки пълнени.

— Червени с месо? — То се Развира от само себе си, генерале.

— Идвам.