Орки

— Ще направим малко отклонение, за да се въоръжите. — Той им даде знак да пазят тишина, когато наближиха един коридор, който се отваряше към залата. — Виждате ли този коридор? Той води към арсенала. Но бъдете нащрек. Наоколо сигурно се навъртат слуаги.

Докато се спотайваха в сенките на коридора, Върколаците зърнаха на няколко пъти отвратителните създания да пресичат недалеч пред тях.

Напълно според очакванията им, арсеналът представляваше лабиринт от стълбища и странични проходи. Но поне тази част на двореца беше почти пуста. Тук жълтеникавото сияние бе съвсем бледо, а прахът върху пода бе дълбок до глезените и напълно заглушаваше стъпките им.

Серафейм и Санара спряха пред един завой на коридора. Мъжът даде знак на Страк да надзърне зад ъгъла.

— Двама са, от двете страни на вратата — докладва капитанът шепнешком. Използвайки отдавна заучени знаци, той разпредели отряда на две части. Джъп, Койла и Хаскеер трябваше да нападнат едното чудовище. Страк, Алфрей и половината от оръженосците щяха да се занимаят с демона с грифонска глава от отсамната страна на вратата.

Този път схватката бе кратка. Беше много по-лесно да се атакува изненадващо с цялата сила на дружината. Освен това демоните бяха притиснати до стената и лишени от възможност да маневрират. Въпреки пронизващите болки, на орките не им отне много време да се разправят с противниците. След като изляха цялата си злоба върху им, от чудовищата остана само кървава пихтия.

Страк подкани Серафейм да влезе пръв. Когато го последваха, орките спряха изумени. Арсеналът бе натъпкан с оръжия. А предназначението на половината от тях им бе напълно неизвестно. Те се насочиха право към стелажите с копия и алебарди, разположени покрай отсрещната стена. Когато се приближиха, лъч светлина, пробил дебелото заледено стъкло на стената, озари купчина метал върху пода.

— Моята секира! — възкликна радостно Джъп и вдигна любимото си оръжие. Скоро и останалите намериха оръжията си, които слуагите им бяха отнели предния ден. В една по-екзотична част на арсенала Санара и Серафейм се въоръжиха с тумбести стъкленици с разноцветни течности.

След като приключиха с оборудването, Серафейм ги поведе по друг път. Страк имаше чувството, че този коридор навремето се е използвал от прислугата, защото стълбите бяха от необработени гранитни плочи, а стените — грапави и неизмазани.

Въздухът тук бе не само по-хладен, но и по-влажен. Миришеше на мухъл, стените бяха покрити с плесен. Влагата по тях бе замръзнала. През заледените стъкла на квадратните прозорчета едва се процеждаше мъждива светлина. Скоро обаче и прозорците изчезнаха и орките осъзнаха, че се намират под земята. Малко след това се озоваха в същинското подземие на двореца. Докато се прокрадваха през лабиринт от тесни тунели, те трябваше непрестанно да внимават, за да не се подхлъзнат по заледения под. В дъното на поредния тунел мярнаха познатото жълтеникаво сияние. Дружината спря и Джъп продължи, за да разузнае района. Когато се върна, имаше озадачен вид.

— Преброих осем слуаги да пазят най-странните врати, които някога сте виждали — докладва той.

Страк раздели дружината на осем отряда. Въоръжени с мечове, копия и секири, Върколаците се чувстваха далеч по-уверени, въпреки че им предстоеше да се изправят срещу многобройна сган. И наистина, схватката се оказа кървава и безпощадна. Слуагите се нахвърлиха върху тях с нокти и зъби. Притиснати до стената, Серафейм и Санара полагаха отчаяни усилия да неутрализират вълните от болка, които чудовищата изпращаха на орките. Двамата междувременно се промъкваха напред, опитвайки се да стигнат в тила на врага. Веднага щом успяха, шишенцата, които носеха, засияха със зловеща светлина. От тях бликнаха разнопосочни снопове, последва оглушителна експлозия и малко след това заваля познатия дъжд от слуагска кръв. Битката беше приключила.

— Полезно оръжие — отбеляза с възхищение Койла.

Джъп се оказа прав. Вратите образуваха кръг, врязан дълбоко в скалата. И този път нямаше дръжки, но върху замръзналия метал се виждаха десет малки вдлъбнатини. Санара пъхна в тях пръстите си и натисна лекичко. Вратите се отместиха навътре. Привел глава, Серафейм ги поведе.

Отвъд вратата се намираше порталът.

Беше разположен върху издигната платформа и заобиколен с пръстен от забити в земята колони. От пода и стените блещукаха скъпоценни камъни, подредени в спираловидни форми. Някои от камъните бяха едри колкото птичи яйца.

Хаскеер се наведе да докосне един огромен сапфир, но се дръпна уплашено, когато камъкът внезапно засия с разноцветни светлини.

Койла спря пред портала и го огледа.

— Какво, по дяволите, е това?

— Нещо, което стои тук от много време — отвърна Серафейм.

Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:

— Затворете вратите!

Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.