Орки

— Тогава ще измислим нещо друго. Може дори да се опитаме да преговаряме с Дженеста и да й предложим звездата в замяна на нашата амнистия.

— Да бе, как пък не! — подметна скептично Койла.

— А може това да е началото на нов живот за нас — като орки извън закона. Каквито, да си кажем правичката, вече сме.

Джъп имаше угрижен вид.

— Не ми звучи много успокояващо, капитане.

— Ами да се постараем да излезем от това положение. Искам всички да си починете добре. След час потегляме за Троица.

17.

Съгледаха Троица късно следобед.

Скрити в една горичка, озъртащи се тревожно за патрули, Върколаците впериха погледи към разположеното в далечината човешко селище. Градът бе заобиколен от висока стена с щръкнали на равни разстояния бойници. Зад него се издигаха върховете на Карасчукар, въздухът над които трептеше, подгряван от топлите течения, пробуждани в недрата на Киргизилската пустиня отвъд.

Добре отъпкан път водеше към висок портал, който служеше за главен вход на Троица. Вратите бяха затворени. Извън градските стени се ширеха ниви, които достигаха почти до горичката, където се спотайваха Върколаците. Но житото в тях изглеждаше повехнало и болнаво.

— Сега вече знаем за какво им е трябвала водата — рече Койла.

— Само дето май не им помага особено — отвърна Джъп. — Погледнете каква бедна реколта. Тези човеци са наистина глупави. Не могат да осъзнаят, че като разрушават магичните запаси в недрата, вредят и на себе си.

— Страк, как, по дяволите, ще се приближим? — поиска да знае Алфрей. — А какво остава да влезем вътре?

— Може да извадим късмет. Все още не сме видели нито един човек. Сигурно повечето са заминали за сражението при Тъкашка ливада.

— Е, няма да оставят града без охрана, нали? — намеси се Койла. — А дори армията да е отишла там, все някога ще се върне.

— Не съм казал, че обезлюдяването е решение на проблема, а само, че може да ни е от полза.

— И какво ще правим? — попита Джъп.

— Преди всичко ще намерим подходящо място, където да се скрием. Койла, вземи трима оръженосци и заобиколи града отдалече. Джъп, с други трима ще минеш от противоположната страна. Търсете място, където да се скрием, и не забравяйте, че трябва да е удобно и за конете. Ясно?

Двамата кимнаха и се отдалечиха.

Страк се обърна към Алфрей.

— Как е Хаскеер?

— Все така.

— Този негодник ни къса нервите дори когато е в несвяст. Направи каквото можеш за него. — После се обърна към останалите Върколаци: — Искам всички да сте нащрек и готови за бой.

Разположиха постове и зачакаха.

— Не съм сигурен — прошепна Джъп.

Скрити в шубраците, те гледаха зейналото гърло на тунела, прокопан навътре в склона.

— Това, което ме безпокои — рече Алфрей, — е как ще се държат конете.

— Друго място не намерихме — повтори Койла, изнервена.

— Койла е права — взе решение Страк. — Трябва да се възползваме от всяка възможност. Сигурни ли сте, че е изоставен?

Тя кимна.

— Двама оръженосци влязоха доста навътре. Със сигурност вече не се използва.

— Ще бъдем като плъхове в капан, ако човеците ни надушат — не се предаваше Джъп.

— Това е риск, който се налага да поемем — отвърна Страк, после се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого. — Хайде, да действаме бързо. Първо конете.

Един по един Върколаците навлязоха през отвора на тунела. Не всички коне обаче ги последваха доброволно в мрака.

Вътре бе не само тъмно, но и студено и влажно.

Дневната светлина достигаше на около трийсетина крачки, където тунелът постепенно се стесняваше и снишаваше. По-нататък цареше непрогледен мрак.

— Ще останем тук — нареди Страк. — Никакви огньове, освен ако не е абсолютно необходимо.

Койла потрепери.

— И да ме караш, няма да продължа нататък. На мен ми дай открито небе.

Джъп докосна грапавата стена.

— За какво ли са го изкопали?

— За злато, най-вероятно — отвърна Алфрей, надвесен над Хаскеер. — Или някой друг метал, който смятат за ценен.

— Виждал съм такива и преди — рече Джъп и подритна няколко черни камъчета с ботуша си. — Мисля, че ги използват за гориво. Колко ли време им е трябвало, за да изчерпят жилата?

— Не много, доколкото познавам човеците — предположи Койла. — Мисля, че си прав, Джъп. Чувала съм, че Троица е основан наблизо тъкмо заради залежите от черни камъни в околните планини.

— Отново са посегнали на недрата на земята — промърмори недоволно Джъп. — Трябваше да разрушим бента — тогава щяхме да им дадем храна за размисъл.

— Нямаше да е никак лесно — посочи Страк. — Цяла армия няма да стигне за тази работа. Всъщност това не е наша грижа в момента. Трябва да намерим слабото място на Троица.

— Ако има такова.

— Няма да го открием, докато седим тук, Джъп.

— Какъв е планът? — попита Койла.

— Какъвто и да е, трябва да избягваме да се движим на големи групи, особено по светло. Затова на разузнаване ще идем само аз, ти и Джъп.

Койла кимна.

— Харесва ми. Не обичам да живея като троглодит.

— Останалите ще стоите тук и няма да си подавате носовете навън. Алфрей, разположи постовете. И се постарайте конете да не вдигат шум. Койла, Джъп, да тръгваме.

Двамата го последваха към изхода.