Орки

Насочиха се право към града. Около половин миля следваха плитка падина, после, когато пресичаха една от нивите, Койла сграбчи Страк за ръката и просъска:

— Залегни!

Тримата се скриха между стъблата. На двайсетина крачки от тях стояха неколцина човеци — първите, които видяха, откакто се бяха приближили към Троица. Бяха жени, облечени с черни дрехи и приведени в полето. Събираха окосените стръкове и ги товареха в чували, които после качваха на самарите на магарета. Двама въоръжени, брадясали и също облечени с черни дрехи мъже ги охраняваха.

Опрял пръст на устните си, Страк даде знак на Койла и Джъп да го последват. Пълзешком те заобиколиха групата отдалеч. По-нататък се наложи още няколко пъти да прибегнат до подобна маневра.

Докато пълзяха, те неочаквано излязоха на широк, покрит с чакъл път — същия, който водеше право при градските порти. Тъй като не видяха никакви хора наоколо, се приготвиха да го пресекат. Койла тъкмо щеше да излезе първа, когато дочу тропота на приближаваща се каруца. Скри се обратно сред житата и се огледа.

Откъм завоя се приближиха няколко коли. Първата беше открита карета, теглена от чифт чудесни, бели жребци. Отпред седеше кочияшът и още един човек — и двамата въоръжени до зъби и облечени в черно. Отзад имаше двама войници. Единият бе въоръжен с лък, но по-интересен бе вторият — настанен удобно на подплатена седалка.

Той бе единственият, който носеше шапка — висока, черна и лъскава тръба, която Страк оприличи на комин. Въпреки че беше седнал, нямаше съмнение, че е висок, слаб и жилест. Имаше обветрено лице, обрамчено от разрошени бакенбарди. Устните му бяха тънки, почти като цепка, а очите — черни и проницателни. Лицето му излъчваше сила и воля и без съмнение не бе привикнало да се усмихва.

Каретата ги отмина.

Следваха я три каруци, теглени от волове. Кочияшът на всяка от тях бе придружаван от въоръжен пазач и всички бяха облечени в черни дрехи. В каруците имаше пътници, но толкова много, че стояха прави, за да се поберат. До един бяха джуджета.

Страк забеляза, че Джъп наблюдава внимателно колите, които се отдалечаваха към градските порти.

— Представяте ли си какво щеше да каже Хаскеер за това? — подметна той.

— Не бяха затворници, нали? — попита Койла.

Страк поклати глава.

— Бих казал, че са по-скоро работници. По-интересно ми е кой беше човекът в каретата?

— Хоброу?

— Който и да е, имаше осанка на водач, Койла.

— И очи на мъртва риба — допълни Джъп.

Тримата изпроводиха с поглед процесията до вратите. По бойниците се показаха стражници. Портата се разтвори и за миг те мярнаха сцена от вътрешността. След това вратите се затръшнаха. Чу се стърженето на масивното резе.

— Това е, нали? — обяви Джъп. — Единственият начин да влезем.

— Какво искаш да кажеш? — погледна го неразбиращо Страк.

— Трябва ли да обяснявам? Те използват джуджета. Аз съм джудже.

— Това е рискован план, Джъп — обади се Койла.

— Дори да успеем да те вкараме — рече Страк, — какво смяташ, че ще направиш?

— Ще събера информация. Ще разузная какво е разположението на постовете. Може да разбера как да се доберем до звездата.

— Ако Моббс е прав и тя е в града — припомни му Койла.

— Няма да разберем, докато някой от нас не влезе вътре.

— Джъп, не знаем нищо за стражата и патрулите — рече Страк. — Ами ако познават по лице джуджетата?

— Или те се знаят помежду си? — вметна Койла. — Как ще се държат към някой непознат?

— Не съм твърдял, че няма да е опасно — сви рамене Джъп. — Сигурен съм обаче, че хората не познават джуджетата. Те се отнасят с презрение към древните народи. Не виждам защо ще си правят труда да различават лицата ни.

— Това е рисковано предположение — намръщи се Койла.

— Готов съм да поема риска. Що се отнася до самите джуджета, мисля, че там ще се справя. Нали знаете, че нашата раса се състои от четири различни племена. А тези джуджета бяха с различен произход.

— Как разбра? — вдигна вежди Страк.

— Много просто — по дрехите. По кърпите на вратовете — те бяха с различни цветове, а също и по жакетите. Всяко племе има свой начин на обличане.

— А как се облича твоето племе? — попита Койла.

— Както и да е, аз не съм облечен така. Махнах всичко излишно, когато отидох на служба при Дженеста. Тъй че за тях ще е по-трудно да разберат от кои съм. Но аз мога да ги определя веднага.

Страк все още го гледаше със съмнение.

— Твърде много „ако“ и „може би“, Джъп.

— Така е, само дето още не съм споменал най-големия проблем. Няма начин да не броят колко джуджета излизат и колко влизат.

— Което означава, че не можем да те смесим с групата.

— Точно така. Трябва да бъда разменен с някой от тях.

Койла го погледна присмехулно.

— И как предлагаш да го направим?

— Честно казано, нямам понятие. Но ако успеем, има няколко фактора в моя полза. Първо, не смятам, че едно ново лице ще предизвика подозрения, тъй като джуджетата са събрани от различни племена. Второ, човеците не могат да ни различават един от друг. Това важи и за другите древни раси, както знаете.

— Е, и? — подкани го Койла.

— Хората няма да очакват, че зад стените се е промъкнало враждебно джудже.