Орки

— Това ще е доста глупава постъпка — прокънтя гласът на високия трол. Той махна с ръка и войниците му насочиха копията си към двамата орки. Страк и Алфрей се озоваха насред гора от назъбени остриета, зад които се виждаха и изпънати лъкове. Нито можеха да достигнат враговете си, нито да се скрият от стрелите им.

— Свалете оръжия! — нареди тролът.

— Няма орк, който да стори това доброволно — изръмжа презрително Страк.

Остриетата се приближиха. Тетивите на лъковете заскърцаха. Алфрей и Страк се спогледаха. После хвърлиха мечовете едновременно.

Тролите се втурнаха към тях и ги затиснаха. Но явно нямаше да дарят орките с бърза смърт.

— Аз съм Таннар — представи се едрият трол. — Царят на подземното царство. Монарх и върховен жрец, слуга на боговете, които ни защитават от такива като вас.

Орките отвърнаха с гордо мълчание.

— Сега ще платите за наглостта си да се появите тук — рече заплашително Таннар. — И ще го направите така, че да доставите удоволствие на боговете ни.

Тролите поведоха Страк и Алфрей към каменния блок. Двамата вече се досещаха каква функция изпълнява.

Беше жертвен олтар.

Завързаха ги. Тролската армия се раздели, за да стори място на царя си.

Докато се приближаваше бавно към тях, той извади някакъв предмет изпод робата си. Беше закривено острие, което хвърляше отражения от светлината на трепкащите факли. Таннар го вдигна бавно нагоре, а тролите подхванаха монотонна песен.

Таннар продължаваше да се приближава, следвайки ритъма на песента.

— Ножът! — прошепна Алфрей. — Страк, ножът!

Страк втренчи поглед в ножа и изведнъж разбра.

Да вкусиш свободата само за да ти бъде отнета миг след това, бе наистина шега на зли богове. Но тя не можеше да се сравни с иронията на това, което Страк бе видял.

В края на дръжката на богато украсения нож на тролския цар бе прикрепен странно познат предмет.

Най-сетне бяха открили звездата, която търсеха.

Легион на гръмотевицата

Какво се случи досега

Би било невярно да се каже, че някога в Марас-Дантия е царял мир. В земя, населена с различни раси, конфликтите са неизбежни. Но винаги е съществувала известна взаимна търпимост.

Това крехко равновесие е нарушено от появата на нова раса. Наричат се човеци и прекосяват негостоприемната пустиня, за да навлязат в Марас-Дантия от далечния юг. В началото са малцина, но с времето се превръщат в безчислен поток. Те не показват никакво уважение към народите, с които се срещат. Прекръстват земята на Центразия, и колкото по-многобройни стават, толкова повече злини причиняват. Запречват реките, изсичат горите, палят селата и лишават земята от скритите в недрата й скъпоценни ресурси.

Но най-лошото е, че изяждат магията на Марас-Дантия.

Насилвайки земята, те стопяват скритите в нея източници на енергия и изчерпват магията, която древните народи приемат за нещо естествено. Последвалите промени в климата напълно объркват сезоните. Лятото се превръща в есен. Зимата става по-дълга и поглъща пролетта. А от север бавно започва да настъпва гигантска ледена планина.

Скоро между Марас-Дантия и човеците избухва война.

Но сред древните народи още царят стари вражди, подклаждани от действията на измамните и хитри джуджета. Мнозина от тях дори застават на страната на хората и се превръщат в оръдия за подлите им замисли. Други обаче остават верни на каузата на древните народи.

Но хората също са разединени от религиозна схизма. Пантеонистите, последователите на политеизма, се придържат към древните езически обичаи. Техните съперници развяват знамето на Унията. Известни като унисти, те се прекланят пред значително по-младия култ на монотеизма. И двете групи са фанатизирани, но по-многобройните унисти се отличават с крайните си убеждения и изключителната си агресивност към иноверците.

Сред всички древни обитатели на Марас-Дантия орките открай време са известни като най-войнолюбиви. Може би това се дължи на факта, че те единствени са напълно лишени от магически способности. Затова пък са винаги в центъра на събитията.

Страк е умен и умел командир според оркските стандарти. Той е капитан на дружина от трийсет подбрани войници, известни като Върколаците. Под него има двама стотници, Хаскеер и Джъп. Хаскеер е безжалостен и непредсказуем, а джуджето Джъп е единственият представител на друга раса в дружината. Може би по тази причина към него се отнасят с известна подозрителност. Под тях са десетниците Алфрей и Койла. Алфрей е най-възрастният член на дружината и знахар, специалист по лечение на бойни наранявания, а Койла е даровит стратег и единствената женска сред Върколаците. Под техните заповеди са двайсет и петима оръженосци.

Върколаците служат на кралица Дженеста, могъща магьосница, привърженичка на каузата на пантеонистите. Кръстоска между човек и нияд, Дженеста се слави с жестокостта си и сексуалната си ненаситност.