Орки

Дружината успява да отбие атаката на Делорран и да избяга от драконите на Дженеста. Но след това Хаскеер се разболява от опасна треска, вероятно причинена от човешка болест. Когато стигат Троица, се оказват пред стените на непробиваема крепост. Скоро обаче откриват, че всеки ден унистите вкарват вътре джуджета, които използват като работници. Джъп успява да се внедри в една такава група и да влезе в града. По щастлива случайност вътре открива звездата, но междувременно се запознава отблизо и с Хоброу. Джуджето открива, че Хоброу и сподвижниците му отглеждат силно отровни растения, с помощта на които възнамеряват да подложат на масов мор древните народи. Джъп успява не само да открадне звездата, но и да запали разсадника на растенията. Няколко дни войниците на Хоброу преследват Върколаците, но те успяват да им се измъкнат. Благодарение на наученото от Джъп в Троица, те се отправят към Прокоп, забранената земя на тролите, където се надяват да намерят следващата звезда.

Делорран се завръща в двореца на Дженеста с празни ръце, за което заплаща с живота си. Изгубила вяра в своите подчинени, Дженеста наема за издирването на Върколаците трима ловци на глави, специалисти в залавянето на избягали орки — човеците Мика Лекман, Грийвър Олей и Джабез Блаан.

Хаскеер успява да пребори треската, но след възстановяването си започва да се държи странно. Когато наближават Прокоп, Страк го оставя на грижите на Койла, на която поверява звездите, и повежда останалата част от дружината към подземната страна на тролите. Скоро обаче попадат в клопка, устроена от тролите, и отрядът е разделен от свлачище. Страк и Алфрей продължават напред, а Джъп и Върколаците са принудени да се върнат. По същото време, споходен от внезапно умопомрачение, Хаскеер напада Койла и избягва със звездите. Койла тръгва след него, но внезапно е обкръжена от трима непознати човеци. Те препъват коня й и я залавят.

Страк и Алфрей попадат в плен на Таннар, страховития цар на тролите, който се заканва да ги принесе в жертва на своите богове.

А на дръжката на ритуалния нож, с който Таннар се готви да извърши жертвоприношението, пленените орки зърват третата звезда.

1.

Във водата витаеше смърт.

На изваяното й като от камък лице бе застинала мрачна решимост. Тя се гмурна надолу, придвижвайки се с мощни, ритмични движения на мускулестите си ципести ръце. Едва забележими мехурчета извираха на струйки от пулсиращите й хриле.

Погледна назад. Щурмовият рояк на ниядите я следваше в плътна формация, озарен от бледото сияние на фосфоресциращите факли, които бяха взели, за да осветяват пътя си. Воините бяха въоръжени с коралови копия. Кинжали с елмазени остриета стърчаха от тръстиковите им нагръдници, под които проблясваха люспестите им тела.

Предутринният мрак вече се разсейваше и отдолу прозираше пясъчното дъно на океана, осеяно с потъмнели камъни и полюшващи се водорасли. Скоро пред тях се показа крайбрежният риф, обрасъл с виолетови гъби и заобиколен от пенеста вода. Тя изви към него и воините я последваха. Насочиха се покрай стената на рифа, като плуваха малко под повърхността. Тук вече можеха да видят първите следи от разширяващото се бедствие — болни растения, оскъдни рибни пасажи. Вълните подхвърляха трупове на разложени морски животни, а водата бе по-студена, отколкото би трябвало да е на подобна дълбочина.

Тя вдигна ръка и посочи целта им. Воините пуснаха фосфоресциращите факли и те потънаха бавно към дъното, озарявайки го с бледите си илюминации.

Пред тях, там, където рифовият хребет се разширяваше, имаше щръкнала скала, осеяна с кухини и пещери, както естествени, така и изкуствени. Но от такова разстояние не се виждаше и следа от обитатели. Тя отново даде знак и дузина от воините й продължиха да плуват, незабележимо и безшумно към селището на противника. Останалите, предвождани от нея, ги последваха предпазливо.

Когато наближиха редута, забелязаха първите мръкове — неколцина часовои, разположени на голямо разстояние един от друг. Тя ги огледа с погнуса. Приликата им с хората бе само частична, но това я отвращаваше още повече. Дори само външният им вид бе достатъчен, за да им обяви война до пълно изтребване. Тя спря колоната и изпрати съгледвачи.

Те се насочиха, по двама-трима, към всеки от часовоите. Най-близкият от тях бе мъжкар и не изглеждаше особено бдителен, тъй като вероятно бе нащрек само за атака на едри морски хищници. Носеше се лениво по течението, потопен до пояса, и видът му само подсили отвращението й.

Горната част на тялото му бе съвсем като при хората, ако се изключеха хрилете от двете страни на торса му. Имаше и някои дребни различия — носът му бе сплескан и широк, а очите бяха скрити зад полупрозрачни ципи. Брадата му бе къса и къдрава, а главата му беше покрита със златистокестеняви къдрици.

От кръста надолу обаче всичко беше различно, а приликата с ниядите се увеличаваше. Тук млечнобялата плът отстъпваше място на лъщящи люспи, които покриваха дългата тънка опашка, завършваща с широк като ветрило плавник.