Освободена любов

В мига, когато излезеше, щеше да се отправи към дома на Джейн и да направи нещо романтично. Не беше сигурен точно какво. Може би щеше да й занесе цветя. Цветя и охранителна система. Нямаше по-добра демонстрация за любов от детектори за движение.

Боже, беше превъртял. Ама наистина.

Казала му беше, че ще се прибере около девет. Реши, че може да се потруди малко над спалнята й и после да остане с нея до полунощ.

Но тогава му оставаха само пет часа за лов.

Бъч прехвърли с шумолене спортните страници, наведе се да целуне Мариса по рамото и се върна към вестника си. В отговор тя вдигна поглед от документите, свързани с Убежището, помилва ръката му и отново се зае с работата си. На врата й имаше пресни следи от ухапване, а лицето й блестеше като на много задоволена жена.

Ви погледна в чашата с кафе и потърка козята си брадичка. Те с Джейн никога нямаше да имат това, помисли си, защото дори нямаше да живеят заедно. Дори да не беше заради Братството, той не можеше да ходи в апартамента й денем заради слънцето, а нейното идване тук бе невъзможно поради други причини. Рискът беше достатъчно голям и така — тя знаеше за съществуването на расата им. Повече контакти, повече подробности и повече време, прекарано сред Братството, не биха били умно и безопасно решение.

Ви разклати чашата си и се облегна назад в креслото. Тревожеше се за бъдещето. С Джейн бяха щастливи заедно, но тази насилствена раздяла щеше да си каже думата. Вече чувстваше напрежението от предстоящата им раздяла през нощта.

Искаше тя да е близо до него, както собствената му кожа, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Въпреки че да чува гласа й по телефона, беше по-добре от нищо, това не можеше да го задоволи напълно. Но какви бяха другите възможности?

Последва ново шумолене на вестника, докато Бъч се бореше с него. Никак не се отнасяше добре към пресата. Винаги мачкаше и разбъркваше страниците. Със списанията беше същият. Бъч не толкова четеше написаното, колкото се гавреше с хартията в ръчищата си.

Докато тероризираше статия, свързана с бейзбола, той отново вдигна поглед към Мариса и Ви знаеше, че скоро ще се оттеглят, но не защото са допили кафето си.

Знаеше какво ще се случи по подразбиране, а не защото можеше да прочете мислите им. Бъч излъчваше характерния за него аромат, а Мариса обичаше да бъде със своя мъж. Ви не беше имал видение за тях двамата в леглото им в Дупката.

Мислите на Джейн бяха единствените, които можеше да прочете, и то невинаги.

Потърка центъра на гърдите си и се замисли за казаното от Скрайб Върджин, че виденията и пророческите му способности са изчезнали заради кръстопът в собствения му живот и когато това премине, те ще се завърнат. Но той вече имаше Джейн. Не беше ли преминал тази част? Беше открил своята жена. Бяха заедно. Точка по въпроса.

Отпи от кафето и продължи да потърква гърдите си.

Тази сутрин отново беше имал кошмар.

Тъй като не можеше да приеме, че това е резултат от посттравматичен стрес, реши, че става дума за алегория. Подсъзнанието му се връщаше към факта, че още няма контрол над живота си. Защото така става, като си влюбен. Това трябваше да е причината. Да, сигурно.

— Десет минути — прошепна Бъч в ухото на Мариса. — Може ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те, мила…

Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изобилие.

— Мила… моля те.

Ви отпи от чашата си.

— Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми лази по нервите.

— Няма да допуснем такова нещо. — Мариса събра документите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. — Десет минути. И по-добре ги засечи.

Бъч скочи от стола, все едно гореше.

— Не го ли правя винаги?

— Да.

Те се целунаха, а Ви изръмжа.

— Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.

Разминаха се със Зейдист, който влезе на бегом.

— Мамка му… мамка му.

— Какво става, братко?

— Имам час и закъснявам. — Зейдист извади пакет с гевречета, пуешки бут и кутия сладолед от фризера. — По дяволите.

— Това ли ти е закуската?

— Млъквай. Почти истински сандвич с пуешко е.

— Сладоледа не замества майонезата.

— Няма значение. — Той се втурна обратно към вратата. — Между другото Фюри е тук и е довел Избраницата със себе си. Реших, че е по-добре да знаеш, ако засечеш непозната жена наоколо.

Я виж ти. Изненада.

— Как е той?

Зейдист спря.

— Не знам. Не споделя много по въпроса. Не е от най-разговорливите.

— Понеже ти се каниш да гостуваш в сутрешното токшоу.

— Веднага след теб.

— Туш. — Ви поклати глава. — Задължен съм му.

— Така е. Всички сме му задължени.

— Зи, дръж. — Ви му метна лъжичката, която беше използвал, за да си сложи захар. — Сигурен съм, че ще ти трябва.

Зи я улови във въздуха.

— Щях да забравя. Благодаря. Бела ми е в главата непрекъснато. Нали ме разбираш?

Вратата се затвори след него.

В притихналата кухня Ви отново отпи от чашата си. Кафето вече не беше горещо. Топлината му си беше отишла. След още петнайсет минути щеше да е леденостудено.

Нямаше да става за пиене.