Освободена любов

трейнър — дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър — индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена-вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Воините от Братството на черния кинжал:

Рот (Wrath) — гняв

Тормент, Тор (Tohrment) — страдание

Рейдж (Rhage) — ярост

Зейдист, Зи (Zhadist) — садист

Вишъс, Ви (Vishous) — порочен

Фюри (Phury) — мощ

Дистройър, Бъч (Dhestroyer) — унищожител

Пролог

Училище Гринич Кънтри

Гринич, Кънектикът

Двадесет години по-рано.

— Вземи Джейн.

Джейн Уиткъм грабна раницата.

— Все пак ще дойдеш, нали?

— Вече ти казах сутринта. Да.

— Добре.

Джейн се загледа след приятелката си, която пое по тротоара.

Прозвуча клаксон и тя приглади сакото си, изпъна рамене и се запъти към мерцедеса. Майка й я гледаше през стъклото на шофьорското място със свъсени вежди.

Джейн се забърза през улицата. Тревожеше се, че непозволеният предмет в раницата й вдига прекалено много шум. Скочи на задната седалка и го притисна с краката си. Колата потегли, преди да е успяла да затвори вратата.

— Баща ти се прибира тази вечер.

— Какво? — Джейн побутна очилата на носа си. — Кога?

— Довечера, затова се боя, че…

— Не! Ти обеща!

Майка й я погледна през рамо.

— Моля, млада госпожице?

— Обеща ми за тринайсетия ми рожден ден. Кейти и Луси щяха да…

— Вече се обадих на майките им.

Джейн се отпусна назад. Майка й вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.

— Махни това изражение от лицето си, ако обичаш. Смяташ се за по-важна от баща си ли? Така ли е?

— Разбира се, че не. Той е Господ.

Мерцедесът се отклони рязко от пътя си и спирачките изсвириха.

Майка й се обърна и замахна с трепереща ръка. Джейн се сви ужасена.

След миг на потисната жестокост майка й отново се завъртя напред и приглади идеално гладката си коса.

— Днес няма да вечеряш с нас. Тортата ти ще бъде изхвърлена.

Колата потегли отново.

Джейн избърса сълзите от лицето си и погледна надолу към раницата си. Досега у тях никога не бяха оставали приятелки за преспиване. Беше се молила с месеци.

Съсипано. Всичко беше съсипано.

Пътуваха в мълчание по целия път до дома. Майка й паркира мерцедеса в гаража и тръгна към къщата, без дори да погледне назад.

— Знаеш къде да отидеш — беше единственото, което й каза.

Джейн поседя в колата в опит да се стегне. После взе раницата и учебниците си и се затътри към кухнята. Ричард, готвачът им, се беше навел над кофата за боклук и изхвърляше тортата с бяла глазура и украса от червени и жълти цветя.

Тя не обели нито дума, защото гърлото й се беше стегнало. Ричард също не каза нищо, защото не я харесваше. Той не харесваше никого, освен Хана.

Джейн влезе в трапезарията през вратата за прислугата. Надяваше се да не се натъкне на по-малката си сестра. Молеше се Хана да е вече в леглото, тъй като не се беше чувствала добре сутринта. Вероятно защото имаше да предава кратък преразказ на книга.

Джейн се запъти към стълбите и видя, че майка й е в дневната.

Възглавничките на канапето. Отново.

Майка й все още беше облечена в светлосиньото си вълнено палто и държеше копринения си шал в ръка. Щеше да остане облечена, докато не я задоволеше видът на възглавничките. Което можеше да отнеме известно време. Стандартът, според който отмерваше, беше същият като за косата й — перфектна гладкост.

Джейн продължи към стаята си. Само се надяваше баща й да пристигне след вечеря. Така нямаше да се налага да се примирява с празния й стол. И той като майка й не търпеше нередности. А липсата на Джейн на масата беше голяма нередност.

Продължителността на лекцията би била още по-голяма, тъй като щеше да я мъмри и заради отсъствието й от семейната вечеря, освен за това, че е била груба с майка си.

На горния етаж, в боядисаната в жълто спалня на Джейн, беше така подредено, както навсякъде в къщата. Всичко си беше на мястото. Като на снимка в списание за интериор.

Единственото, което не трябваше да е тук, беше Хана.

Раницата с непозволеното й съдържание беше прибрана в гардероба върху мокасините и сандалите. Джейн смени училищната си униформа с памучна нощница. Нямаше причина да се облича. Никъде нямаше да ходи.

Взе купа с учебници от бялото си бюро. Имаше домашни по английски, алгебра и френски.

Хвърли поглед към нощното си шкафче. Книгата „Хиляда и една нощ“ я очакваше там.

Не можеше да измисли по-добър начин да изтърпи наказанието си, но първо домашните. Налагаше се. Иначе би се чувствала прекалено виновна.