Откуп

— Имах нужда от адвокат и тя, разбира се, не само е намерила най-добрия в целия град, но и си е дала труда да насрочи среща с него. Уредила я е за събота, като мислела, че съм от нормалните хора, които ползват почивните дни. Не се тревожи. Сигурна съм, че дори няма да ми отнеме цял час.

— Откога имаш правни проблеми?

— Не са правни — обясни тя. — А брачни.

— Така ли? А снощи ми разправяше, че Спенс започнал да се възстановява в клиниката за рехабилитация. Защо тогава ще се виждаш с адвокат по разводите?

— Зак, не се виждам с адвокат, просто проучвам възможностите си. И това не е внезапно решение. Обмислям го от известно време.

Чудех се дали беше разсъждавала над това снощи, когато игриво си преплитахме вилиците над пая в стил „калта от Мисисипи“ или когато ме дари с дълга прегръдка за лека нощ на Трето авеню.

— Искаш ли да поговорим за това? — попитах.

— Не.

По дяволите. Аз исках.

Опитвах се да измисля как да я убедя, че разговорът ще помогне, когато телефонът ми иззвъня.

— Това е Кейтс. — Грабнах телефона. — Тук е Джордан.

Кейтс знаеше, че с Кайли сме отишли да обядваме, и не беше от онези, които биха ни прекъснали заради нещо незначително.

— Изнасяйте се — каза тя.

Станах от масата и се запътих към вратата с притиснат до ухото телефон. Кайли ме последва. Когато минахме покрай бара, улових погледа на Гери и тя ни помаха. Не бяхме първите ченгета, които изхвърчаха, преди да дочакат поръчката. Затичахме се по „Лексингтън“ и завихме по Шейсет и седма улица. Докато стигнем до колата ни, Кейтс ми очерта картината.

— Накъде? — попита Кайли, щом седна зад волана на форда.

— Три две девет на „Деланси“, под моста „Уилямсбърг“. Току-що са се обадили на 911 — двама пленници били заключени в мазето на Държавно училище 114.

— Трип и Лони — досети се Кайли.

— Да, Лони. Другият обаче бил работник по поддръжката на училището.

— Ами Трип Олдън?

— Според първите показания той зашеметил човека от поддръжката с електрошоков пистолет и избягал. Хлапето е хванало гората.

— Дотук с потъналото в скръб разстроено богаташче… — Кайли пресече на червено „Леке“.

— Престани да дърдориш и карай по-бързо — казах.

43.

— Тук няма никого — разочарова се Кайли, когато стигнахме до училището.

Под никого тя разбираше само пет полицейски автомобила, пожарна кола и линейка, което не е точно масивно присъствие при обаждане на 911 от някое школо.

— Вътре не е имало ученици, затова от централата са го разпространили като нахлуване с взлом, така че още никой не е събрал две и две — казах. — Да влезем, преди да са го направили.

Започнахме с работника по поддръжката. Оги Хофман бе свидетелят, за когото мечтае всяко ченге. Организиран, с ясна мисъл и напълно владеещ детайлите. Но той беше напълно смаян.

— В цялата тази работа няма никакъв смисъл — въздъхна.

След това ни разказа какво беше станало. Добрият самарянин спасява жертва на отвличане. Жертвата изпържва самарянина с електрошоков пистолет. Беше прав. Нямаше никаква логика.

Оги се отказа от безплатен превоз с линейка до болницата.

— Добре съм, а новата ми приятелка ще ме убие, ако не я взема от летището навреме. Трябва да проверя полета, ала хлапето ми взе телефона. Можете ли да ми услужите с вашия?

— Ако телефонът е в него, можем да го проследим — каза Кайли. — Какъв е номерът ви?

Той ни го даде заедно с номера на приятелката му, за да можем да се свържем с него.

Следващият беше Лони Мартинес. Разказът му за отвличането съвпадаше с показанията на госпожа Гитълман. Единствената разлика беше, че тя определяше човека с червената брада като ченге под прикритие. Лони го нарече похитител. След всички отрицания, на които се наслушахме от Олдън, беше приятно най-сетне да чуем как една от жертвите използва точната дума.

— Спомена ли нещо за откуп?

— Колко е поискал ли? Не, но заяви, че бащата на Трип няма да плати, докато Трип не се обади, за да докаже, че е жив.

— Каза ли на Трип на кого да позвъни?

— Не. Само на кого да не се обажда. Никакво семейство. Извади мобилния на Трип и му нареди да набере някого от приятелите си. Трип каза: „Питър, шофьорът ми“. Човекът каза: „Не става“.

Погледнах Кели, после пак Лони.

— А обясни ли защо?

— Според него Питър бил част от семейството — твърде близък. Поиска да избере друг. Така че Трип се обади на един от нашите учители, господин Медисън.

Повярвах му. Отчасти защото съвпадаше с онова, което вече знаех. А и най-вече, след като бях изслушал Оги, разбирах, че Лони Мартинес не би ни излъгал точно за това.

— Един последен въпрос — продължих. — Когато полицията е дошла, в клетката сте били само ти и господин Хофман, а Трип е бил изчезнал. Как стана така?

— Случи се нещо откачено — изпъшка Лони. — Точно когато Хофман ни освободи, оня тип се появи. Видя ни, а после — бам-бам! — свали мен и Хофман, но Трип побягна.

— Къде мислиш, че е избягал? — попита Кайли.

Момчето ни демонстрира най-добрия си безсмислен поглед.

— Не знаех, че е гръмнал и тебе — казах. — Трябва да отидеш в болница.