Откуп

Станах от бюрото си, но телефонът ми иззвъня.

— Обажда се Патрис Шевалие — чух в слушалката. — Току-що ми позвъни Трип Олдън.

Седнах и грабнах химикалка.

— Къде е той?

— Не каза, ала фоновият шум звучеше като някакъв бар или ресторант.

— Откъде знае Трип, че сте в Ню Йорк?

— Не знае. Обади се на телефона на Питър. Когато му съобщих за убийството на брат ми, долових, че изпадна в шок. Стори ми се, че едва се сдържа да не заплаче.

— Попитахте ли го защо звъни на Питър?

Беше прост въпрос. На Патрис му отне много време, за да отговори.

— Аз… щях да го попитам, но докато говорехме, някои му издърпа телефона.

— Някой?

— Всичко, което чух, беше мъжки глас, и то ядосан. След това ни прекъснаха. Много съм загрижен, детектив Джордан. Мисля, че Трип е в голяма опасност. Предложих му помощта си, а той…

— Ще погледнете ли в телефона си от какъв номер ви се обади? Можем да го проследим.

— Да, направих го. Номерът е нюйоркски, започва с 917.

Той ми го продиктува.

— Благодаря, доктор Шевалие. Много ни помогнахте.

— Достатъчно ли, за да разчитам, че ще ме държите в течение от тук нататък?

— Да, сър — казах. — Колкото се може повече.

Затворих и подадох телефонния номер на Кайли.

— Трип току-що е използвал този телефон, за да позвъни на Питър. А това означава, че все още не знае за убийството. Накарай Мат Смит да го провери.

— Не ми трябва Мат — каза тя. — Познавам номера. Това е телефонът, който Трип е взел от Оги Хофман. Използва го, за да се обади на 911. Наредила съм на Мат да го следи, но досега няма нищо. Хлапето е достатъчно умно да го държи изключен.

Телефонът й звънна.

— Говорим за вълка, а той… — Тя вдигна. — Ей, Мат, със Зак тъкмо приказвахме за теб.

Обърна се към мен.

— Засякъл е мобилния на Оги. Да, Мат, дай ми адреса.

— Зарежете всичко.

Вдигнах поглед. Беше Кейтс.

— Дайте ни минута, капитане — казах. — Изглежда, че имаме следа от Трип Олдън.

— А аз имам тяло с куршум в него. На паркинга на заведението „Силвър Муун“. „Хилсайд“ 235–20 в Куинс.

Кайли слушаше Мат, притиснала телефона към едното си ухо, докато се опитваше да се съсредоточи върху Кейтс с другото.

— О, мамка му — изруга. — Мат, благодаря. Трябва да тръгвам.

Тя затвори.

— Какъв ти е проблемът, Макдоналд? — попита Кейтс.

— Мат току-що проследи мобилния телефон, който беше у Трип Олдън. Намира се в Куинс. На Хилсайд Авеню и улица „Мъскет“.

— Там, където са намерили трупа — каза Кейтс.

— Тогава Трип е мъртъв? — предположих.

— Не мисля така — възрази Кейтс. — От централата обясниха, че жертвата е бял мъж на около 45 години, бил зад волана на последен модел „Ауди“, с регистрационен номер СДБ. Изглежда, че твоят стар приятел, частният детектив Сайлъс Блекстоун, се е приближил твърде много до убиеца на Питър Шевалие.

— Да, прекалено близо. — Кайли си облече якето и изхвърча към стълбите.

Последвах я. Плановете ми за обяд трябваше да почакат.

47.

Както се оказа, с Кайли в края на краищата се озовахме пред закусвалня. Но вместо да седим в уютно сепаре в „Гери“, зъзнехме в кучешкия студ на паркинга на „Силвър Муун“. И вместо да гледам как Кайли си излива душата за разпадащия й се брак, трябваше да слушам как Чък Драйдън извършва оглед на застреляния Блекстоун.

— Единичен изстрел от 9-милиметров в главата — каза той, като посочи очевидното.

Сайлъс беше получил само един куршум. При влизането си беше пробил сравнително чиста дупка в средата на челото му. Ала в изходните рани няма нищо чисто и след като бе преминал през костите, мозъка и тъканите, куршумът беше взривил задната част на черепа му, поради което купето на аудито изглеждаше така, сякаш вътре бе избухнала тенджера под налягане.

— Блекстоун е познавал човека, който го е убил — заключи Кайли.

— И как го установихте, детектив? — попита Драйдън.

— Ако непознат почука на прозореца на колата ви, ще го отворите само на няколко сантиметра. А този е спуснал до долу. Плюс това пистолетът на Блекстоун си е в кобура, така че той не само е познавал убиеца, но и вероятно му се е доверявал или поне не се е плашел от него.

Чък изглеждаше озадачен.

— Интересна теория, но предпочитам по-емпирични доказателства.

— Тогава с всички средства ми събери емпирични доказателства за стрелеца — ядоса се тя. — Само че междувременно ще трябва да разчитам на необосновани догадки.

— И ти ли допускаш, че Трип го е направил?

— Преди няколко часа и през ум нямаше да ми мине, че Трип ще стреля с електрошоков пистолет по Оги Хофман. Сега вече не знам на какво е способен. Блекстоун някак си е съобразил къде е той и го е следил. На седалката има бинокъл. Да видим дали ще можем да разберем какво е наблюдавал.

Започнахме с жената, която беше открила тялото. Лесли Стърн тъкмо влизала в паркинга, когато забелязала отворения прозорец на колата на Сайлъс. Надникнала вътре, обадила се на 911, разказала на диспечера какво е видяла, след което хукнала в закусвалнята, за да каже на всички останали.

Докато пристигнат ченгетата, се бяха събрали куп хора с мобилни телефони в ръка и #МъртъвТипвАуди вече набираше популярност в „Туитър“.