Откуп

Медисън се свлече на палубата. Помъчи да се изправи, като все още се държеше за лицето с една ръка, но Трип се хвърли върху него, притисна електрошоковия пистолет в задника му и натисна спусъка.

Отне му само три секунди да обездвижи изцяло Медисън. После прерови джобовете му. Пари. Ключове за колата. Липсваше само телефонът, но нямаше време да се връща в каютата, за да го търси. Сграбчи Медисън под мишниците, извлече го по палубата, напрегна се и с все сила го прекатури през борда в ледената Хъдсън.

Затича се покрай десния борд и скочи на кея. Щеше да бъде лесен скок, ако не беше закачил върха на обувката си в кнехта. Приземи се тежко и двата му глезена се подгънаха от удара. Електрошоковият пистолет се изплъзна от ръката му, блъсна се в дървената подпора и отскочи към водата.

Трип се изправи на крака. Паркингът беше само на стотина метра. Затича се, но се почувства като в сън, в който се мъчи да бяга по-бързо, а тялото му отказва. Глезените му горяха, краката му сякаш бяха налети с олово и най-доброто, което можеше да направи, беше да куцука мъчително по заледената пътека към субаруто.

Почти беше стигнал, когато чу вик. Обърна се. Медисън беше излязъл от реката и бавно залиташе към него.

Трип се хвърли към шофьорската врата на субаруто, стисна с две ръце ключа и помъчи да го вкара в ключалката. Не влизаше. Пробва с другия ключ. Също не стана. Като проклинаше, опита отново с първия. Пак нищо.

Превитият и мокър до кости Медисън беше преполовил склона и крещеше името му, кълнеше се, че му прощава, и обещаваше всичко да е наред.

Трип опита още веднъж с втория ключ. Хвана го колкото може по-здраво, постави върха му в ключалката и натисна. Не влезе. Медисън вече беше преполовил разстоянието до него, задъхваше се, пристъпяше трудно, но се приближаваше…

Трип бързо прецени възможностите си. Или трябваше да избяга, или да остане и да се бие. И тогава погледът му се спря върху ненужните ключове за кола и петоъгълното лого на ключодържателя.

Това не бяха ключове за „Субару“.

Медисън беше на по-малко от двайсетина метра, когато Трип отключи предната врата на ръждясалия стар „Додж Караван“, запали с втория ключ, включи на скорост и натисна педала на газта.

Ванът се плъзна през пустия паркинг. Десет метра, двайсет, петдесет.

Трип плачеше, затънал в страхове и в новата реалност. Питър беше мъртъв. Медисън го беше предал. Баща му го презираше… За пръв път в привилегирования си живот Трип Олдън беше сам.

Зави с вана по прохода, после го насочи към свободата. Измъкна се от паркинга и потегли на север по Марин Булевард към тунела „Холанд“ и към града.

55.

След една незабравима закуска от яйца с бекон, предшествана от анализ на поведението ми, отидох в офиса, за да се сблъскам с второто си предизвикателство за сутринта. Мат Смит.

Мат е нашият местен технически виртуоз — привлекателен британец, който ти допада от пръв поглед и с когото се работи лесно. Изглежда обаче притеснително добре, което доста затруднява работата ми с него.

Преди няколко месеца го хванах да демонстрира прекалено внимание към Черил и бях сигурен, че я сваля. Но грешах. Мат беше много по-привлечен от Кайли. Никога не показваше чувствата си, защото знаеше, че е омъжена. Ала в моя безкраен стремеж да си намирам поводи да се побърквам, се питах какво ли би сторил, ако разбереше, че Кайли възнамерява да стане неомъжена.

Тя беше в кабинета на Мат, когато влязох.

— Зак, Мат работи цяла нощ над компютъра на Трип и е открил нещо.

— Не е така — възрази той със самодоволна усмивка. — Трудих се само половин нощ. И открих не едно, а две неща.

Потупа мишката и на един от двата 30-инчови монитора на бюрото му се появи имейл.

Mwen te kite flash la nan chanm ou. Иske ou te jwenn li?

Tripp

— Това е на хаитянски креолски от Трип до Питър Шевалие — обясни Мат. — Означава: „Оставих флашката в стаята ти. Разбра ли?“. Ето и отговора на Питър:

Te resevwa li. Pa enkyete. Mwen pral kenbe l, fumen.

Pyu.

В превод: „Взех я. Не се тревожи. Ще я пазя. Питър“. В доклада за уликите нямаше нищо, което да показва, че са открили флашка при тялото на Питър. Намерихте ли я в стаята му?

— Не, а и вече предадохме личните му вещи на брат му — казах. — Нито една от тях не беше улика от местопрестъплението, но ще вземем обратно компютъра, ако го искаш.

— Абсолютно. Междувременно трябва да поговориш с тази жена. — Той извади една снимка на втория монитор.

— Айрин Герити, 85-годишна. Според файла, който открих в компютъра на Трип, тя е първият служител, нает някога от „Олдън Инвестмънтс“. Била е лична секретарка на Хъч, преди Младши да се присъедини към семейния бизнес. После му е придадена, защото вероятно в началото е знаела повече от младия си шеф. Работила е за него до пенсионирането си преди седем години. Миналия ноември Трип е правил интервю с нея.

— Той готви филм за седемдесетия рожден ден на Хъч — обясних аз.