Отмъщението на Монца

— Да не се издадох? Е, тогава значи не мога да потисна притесненията си. Не съм убеден, че Хилядата меча са подходящи за задачата, която им възлагате.

— Не сме убедени — каза Андич.

— Не сме подходящи — добави Виктус.

Сесария беше като мълчалива планина, изпълнена с колебания.

— Нима не платихме за услугите ви? — настоя Риграт.

Коска се засмя.

— Платихте. И Хилядата меча ще се бият, може да разчитате на това!

— Ще се бият до последния човек! — натърти Андич.

— Като дяволи — допълни Виктус.

— Но като техен капитан-генерал съм загрижен как да се бият най-добре. Знаете, че доста бързо загубиха двама командири.

И наведе глава, сякаш съжаляваше за факта и не бе облагодетелстван от събитията.

— Муркато и Верния. — Сесария въздъхна, сякаш не беше един от главните инициатори за смяната на командването.

— Възлагат им се предимно помощни функции.

— Разузнаване — оплака се Андич.

— Охрана на фланговете — изръмжа Виктус.

— Моралът им е много нисък. Плащате им, но парите не са най-добрата мотивация да си рискуваш живота. — Особено за наемника. — Да ги хвърлите в сериозно меле, срещу отчаян противник, лице в лице… Не казвам, че ще се огънат, но… — Коска се намръщи и се почеса по врата. — Може да се огънат.

— Надявам се, че това не е пример за прословутото ви нежелание за бой — каза презрително Риграт.

— Нежелание… за бой? Питайте който и да е, аз съм истински тигър! — Виктус изсумтя, но Коска не му обърна внимание. — Тук е въпрос на правилен подбор на инструментите. Човек не използва шпага, за да сече дебело дърво. Използва брадва. Освен ако не е пълен задник. — Полковникът отвори уста, но Коска не му даде възможност да говори. — Планът принципно е хубав. Поздравявам ви безрезервно, говоря ви като войник на войник.

Риграт се начумери, зачуден дали му се подиграват, или не, въпреки че беше очевидно.

— Но ще е по-разумно вашите редовни войници, тествани наскоро във Визерин и Пуранти, отдадени на каузата и свикнали да побеждават, бойци с твърд морал, да прекосят реката по долния брод и да се сразят с осприанците, подпомагани от съюзниците от Етрисани, Чезале и така нататък. — Той махна към реката с манерката, доста по-добра показалка от бастунчето, защото с него човек не можеше да се напие. — Хилядата меча ще са много по-полезни за бързите действия. Ще изчакат точния момент! Ще минат по горния брод с кураж и плам и ще изненадат противника отзад!

— Най-доброто място да удариш враг — измърмори Андич, а Виктус се позасмя.

Коска приключи, жестикулирайки с манерката.

— Така вашата корава храброст и нашата огнена страст ще се използват според предназначението си. Ще се пеят песни, ще има слава и ще се твори история. Орсо ще бъде крал… — Той се поклони леко на Фоскар. — И вие, ваше височество, след време.

Фоскар се намръщи към бродовете.

— Да. Да, разбирам. Но нещо…

— Значи се съгласихме! — Коска метна ръка през рамото му и го поведе към шатрата. — Столикус ли е казал, че великите мъже крачат в една посока? Мисля, че е той! Да крачим към вечерята, приятели! — Насочи пръст към тъмнеещите планини и блещукащата Осприя. — Кълна се, толкова съм гладен, че мога да изям цял град!

Топлият смях го изпроводи по пътя до палатката.

Политика

Тръпката се мръщеше и пиеше.

Трапезарията на херцог Рогонт определено беше най-голямото помещение, в което се бе напивал. Когато Восула му говореше, че Стирия е пълна с чудеса, си представяше по-скоро такова нещо, а не мизерните кейове на Талинс. Сигурно беше четири пъти по-широка от залата на Бетод в Карлеон и поне три пъти по-висока. Стените бяха от бял мрамор, изпъстрен с блещукащи черно-сини нишки. По тях бяха издялани листа и лози, които се смесваха с растящия истински бръшлян в танцуващите сенки. Топлият вечерен ветрец влизаше през отворените прозорци, по-големи от порта на замък, и разклащаше оранжевите пламъчета на хиляди лампи, които караха всичко наоколо да блести.

Величествено и магическо място, построено от богове за гиганти.

Жалко, че събраните хора нямаха нищо общо. Жени с натруфени тоалети, сресани, гримирани и окичени с бижута, за да изглеждат по-млади, по-слаби или по-богати от действителността. Мъже с ярки жакети с дантела на яките и с малки богато украсени ками на коланите. Поглеждаха го с умерено презрение на напудрените си лица, сякаш беше направен от гнило месо. А когато им обърнеше лявата си страна, израженията им се сменяха със смаян ужас. Това му доставяше три четвърти удоволствие и една четвърт отвращение от себе си.

На всеки пир има едно грозно тъпо гадно копеле, ядосано на целия свят, което пие твърде много и притеснява останалите цялата вечер. Явно тази вечер щеше да е той и Тръпката приемаше, ролята си с желание. Събра плюнка и се изхрачи шумно на блестящия под.

Някакъв мъж на съседната маса, облечен с жълто палто с дълги поли, направи гримаса с нацупените си устни. Тръпката заби дългия си нож в полираната маса и се наведе към него.