Отмъстена любов

Приближи китката си до устата му, а той облиза устни. Гладът се надигна у него тъй бързо и силно, че цветът се върна в бледите му бузи. И все пак се колебаеше.

- Ти... сигурна ли си?

В съзнанието й изникна странен спомен за тях двамата в клиниката, преди цяла вечност, как се обикаляха, изгарящи от желание, което не смееха да удовлетворят. Усмихна му се.

- Напълно. Съвсем сигурна съм.

Тя поднесе вената си до устните му и знаеше, че той няма да може да й устои. Разбира се, опита се да се бори... и изгуби. Ривендж заби зъби и преглътна силно. От устните му се отрони стенание, а очите му се притвориха в блаженство.

Елена приглади косата, която бе пораснала от двете страни на щръкналите нагоре кичури на темето му и изпита безмълвна радост, докато той се хранеше.

Това щеше да го спаси.

Тя щеше да го спаси.

Не кръвта й, а сърцето й щеше да го спаси.

Докато Ривендж се хранеше от китката на любимата си, го завладяха чувства, по-могъщи от разума му. Тя дойде за него. Измъкна го оттам. И макар да знаеше всичко за него, го хранеше и го гледаше с неизмерима нежност.

Но не беше ли това повече свидетелство за нейния характер като личност, отколкото за чувствата й към него като към мъж? Не беше ли проява на дълг и състрадание, а не на любов?

Беше твърде слаб, за да разчете емоционалния й спектър. Поне отначало.

Ала заедно с тялото започна да се съвзема и умът му и той разбра какво изпитва тя...

Дълг. Състрадание.Любов.

Наситено чувство на радост пламна в гърдите му. Една част от него се чувстваше, сякаш е спечелил от тотото при мизерни шансове. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че това, което представляваше, щеше да ги раздели, дори и останалите от вампир-ското общество да не научат никога за смесената му кръв. Та той се водеше водач на онази колония.

А там не беше подходящо място за Елена.

Ривендж се отдръпна от вената й и облиза устни.

- Искаш ли още? - попита тя.

Да.

- Не, достатъчно ми беше.

Елена отново започна да милва косата му и ноктите й леко драскаха скалпа му. Той затвори очи, усетил как мускулите и костите му закрепват, след като тя така всеотдайно бе вляла сили в тялото му.

Да, не просто ръцете и краката му се съживяваха. Членът му набъбна и тазът му се изтласка напред, макар да бе полуумрял и в раменете му да гореше огън. Но така ставаше с мъжкия вампир, когато се хранеше от спътницата си - получаваше ерекция.

Биология. Не можеше да й се противопостави.

Телесната му температура се стабилизира и той промени сгушената си поза на зародиш, като отметна одеялото върху себе си. Разтревожен, че възбуденият му пенис е на показ, бързо понечи да го придърпа обратно.

Но Елена го изпревари. Очите й блеснаха в тъмнината, кога-то намести одеялото върху него.

Рив преглътна няколко пъти. Вкусът й още беше на езика и в гърлото му.

- Съжалявам за това.

- Недей. - Тя се усмихна и го погледна в очите. - Не зависи от теб. А и това вероятно означава, че си вън от опасната зона.

И вътре в еротичната. Чудесно. Тъкмо крайностите правеха живота интересен.

- Елена... - Той издиша бавно и продължително. - Не мога да се върна към стария си начин на живот.

- Ако ми казваш, че вече няма да си наркобарон и сутеньор, бих казала, че не съм съкрушена.

- О, с тези глупости така или иначе е приключено. Не, не мога да се върна в Колдуел.

- Защо? - Когато той не отговори, тя каза: - Надявам се да го направиш. Искам го.

Обвързаният вампир у него заликува. Но трябваше да е реалист.

- Аз съм различен от теб - повтори той лайтмотива си.

- Не, не си.

Тъй като тя имаше нужда от убеждаване, а не му хрумваше по-добър начин да докаже правотата си, той хвана ръката й и я пъхна под одеялото върху члена си. Допирът й го накара да потръпне от удоволствие, но той напомни на възбудата си, че го правеше само за да й покаже колко е различен.

Поведе ръката й към основата на пениса си, която бе малко неравна и където имаше шип.

- Усещаш ли това?

В първия миг изглежда се бореше, за да се овладее, сякаш плуваше срещу същото еротично течение като него.

-Да...

Дрезгавият глас, с който изрече думата, накара кожата по гърба му да настръхне и от инстинктивното движение ерекцията му се плъзна в дланта й. Задъха се, сърцето му ускори ритъм, гласът му стана по-плътен.

- Загнездва се, когато... когато свърша. Не съм като другите мъже, които си познавала преди.

Докато тя го разучаваше, Рив се опита да остане неподвижен, но силата в тялото му, почерпена от храненето, съчетана с допира на ръката й, се оказа твърде голямо изкушение. Той се изви срещу скута й с усещането, че е изцяло в нейната власт.

А това го възбуди допълнително и то силно.

- Затова ли излезе от мен? - попита тя.

Рив отново облиза устни, като си припомни усещането за нейната сърцевина около...

Ескалейдът попадна в дупка на пътя и това рязко му припомни, че тъмният рай в дъното на колата не беше напълно изолиран. Та те не бяха сами.

Но Елена не отмести ръката си.

- Това ли беше причината?