Отмъстена любов

- Не исках да научаваш за всичко това. Желанието ми... да съм нормален за теб. Да се чувстваш сигурна с мен. И исках... да бъда с теб. Заради това бяха лъжите. Не се влюбих в теб по своя воля. Не това исках за теб...

- Какво каза?

- Аз... обичам те. Съжалявам, но това чувствам.

Елена притихна и той се уплаши, че в делириума си не е изтълкувал правилно всичко онова помежду им. Нима в слабостта си бе проектирал върху емоционалния й спектър онова, което искаше да види?

Ала тогава тя приближи устни към неговите и прошепна:

- Никога повече не се крий от мен. Обичам те какъвто си.

Прилив на благодарност изпълни съзнанието му, а също и

„Дявол го взел", „Мили боже" и „манна небесна", които заглушиха всяка логика. Рив посегна към нея, придърпа главата й и я задържа внимателно, докато я целуваше. В този миг не искаше да знае за усложненията над и извън техния контрол, за проблемите, които щяха да ги разделят тъй сигурно, както фактът, че след тъмната нощ щеше да изгрее ярко слънце.

Ала да бъде приет... да бъде приет и обичан такъв, какъвто беше от жената, която и той обичаше с цялото си сърце, бе твърде голяма радост, за да бъде потъпкана от суровата реалност.

Докато се целуваха, Елена раздвижи ръка под одеялото и взе да гали твърдия му член. Той се опита да се отдръпне, но тя отново улови устните му и прошепна:

- Шш... Довери ми се.

Ривендж се отдаде на страстта, яхнал вълната, която тя призова в тялото му и я остави да прави с него каквото желаеше. Мъчеше се да е тих, защото не искаше другите да разберат и се молеше поне двамата на седалката пред тях да не са будни.

Не след дълго топките му се стегнаха, а той зарови ръце в косата й. Изстена в устата й и с един последен тласък свърши мощно и измокри ръката й, корема си и одеялото.

Когато пръстите й се преместиха към шипа му и тя го опипа, той замръзна, като се молеше да не е отвратена от анатомията му.

- Искам да усетя това в мен - прошепна тя, задавена от страст.

Когато думите й достигнаха съзнанието му, Ривендж експло-дира в нов оргазъм.

Господи... нямаше търпение да стигнат там, закъдето бяха тръгнали.

72.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН ЕЛЕНА СЕ СЪБУДИ ГОЛА В ЛЕГЛОТО, В което беше спала, преди всичките да тръгнат за колонията. Едрото топло тяло на Ривендж бе толкова близо до нейното, колкото бе възможно, и той беше буден.

Или поне в другия смисъл на думата.

Усещаше ерекцията му гореща и твърда до бедрото си и той се потъркваше в нея. Тя знаеше какво следва и го прие охотно, когато легна върху нея и се настани между краката й. Проникна дълбоко и се задвижи още сънен, по инстинкт, а нейното тяло откликна на ритъма му и ръцете й обгърнаха врата му.

По шията му имаше белези от ухапване. Много на брой. Също такива белези носеше и тя.

Елена затвори очи и отново се изгуби в Ривендж... в сливането им.

Денят, който бяха прекарали заедно в спалнята за гости на Братството, не беше изпълнен само със секс. Разговаряха дълго. Тя му бе разказала всичко, което се бе случило, включително за наследството и как бе стигнала до истината, как Хекс формално не бе нарушила обета си пред него, като бе тръгнала за колонията.

Господи... Хекс.

Никой не я беше чувал. Радостта, облекчението и тържеству-ването, изживени по повод завръщането на братята и Ривендж без смъртоносни рани, бяха помрачени от притеснение.

На мръкване Ривендж щеше да отиде да я потърси в колонията, но Елена четеше по лицето му, че не вярва да е там.

Беше странно и плашещо. Никой не беше видял трупа й, но не я бяха видели и да си тръгва. Нито някой я беше зърнал извън онази килия. Сякаш просто бе изчезнала.

- О, Господи... Елена... свършвам...

Тялото на Рив с тласък се притисна в нейното и тя се отдаде на секса, като знаеше, че тежките мисли и острата тревога ще я причакат отвъд оргазъма. Чу името си няколко пъти, докато Рив се освобождаваше, и после изпита възбуждащото усещане, когато членът му остана дълбоко в нея. Достатъчно бе да си го помисли и собственият й оргазъм лумна с все сила и я погълна.

Когато и двамата бяха удовлетворени, Ривендж се отдръпна настрани, като внимаваше да не се отдели от нея твърде скоро. Щом аметистовите му очи отново можеха да се фокусират, той отметна косата от лицето й.

- Чудесен начин да се събудиш - измърка той.

- Съгласна съм.

Очите им се срещнаха и останаха така задълго. После той заговори.

- Може ли да те попитам нещо? И не е „защо", а „какво".

- Давай. - Тя се наведе и го целуна бързо.

- Какво ще правиш с остатъка от живота си?

Дъхът на Елена секна.

- Мислех си... Ти каза, че не можеш да останеш в Колдуел.

Той сви масивните си рамене, които още бяха превързани.

- Работата е там, че не мога да те оставя. Просто не мога. С всеки час прекаран с теб това ми става все по-ясно. Аз буквално... не мога да си отида, освен ако ти не ме помолиш.

- Което няма да стане.

- Няма ли?