Отмъстена любов

Зейдист и Ви бяха заедно с нея и Елена в помещението, където бяха открили Ривендж. Бе се появила Принцесата, а също и Леш. Хекс бе застреляла симпатската мръсница... точно преди цялата колония да реши да се стече там, за да отдаде почести на Рив, новия им крал.

Принцесата бе изпълнила представление в стил „Нощта на живите мъртъвци". Рив я беше унищожил. Прахта се бе уталожила... и оттогава никой не бе виждал Леш и Хекс.

Никой не знаеше нищо повече.

Очевидно Рив бе решил да се отправи към колонията на мръкване, за да я търси... но Джон знаеше, че няма да има резултат. Тя не беше при симпатите.

Леш я бе отвлякъл. Това бе единственото възможно обяснение. Та нали трупът й не бе открит при оттеглянето им, а тя по никой начин не би си тръгнала, преди да се погрижи всички да се приберат в безопасност. Според присъствалите в помещението, Рив бе обсебил волята на симпатите. Така че никой от тях не би могъл да се освободи и ментално да я нападне.

Леш я бе хванал.

Леш се бе завърнал от мъртвите и някак се беше съюзил с Омега. На тръгване от колонията я бе отвел със себе си.

Джон щеше да убие това копеле. С голи ръце.

У него се надигна безсилен гняв и той извърна поглед от бюрото, неспособен да понесе мисълта, че Хекс може да изпитва болка.

Добре че поне лесърите бяха импотентни. Ако Леш беше ле-сър... нямаше как да не е импотентен.

Слава богу.

С отчаяна въздишка Джон притисна лице към място, което пазеше особено силно разкошния тъмен аромат на Хекс.

Ако можеше да се върне към предишния ден... отново не би подминал вратата й. Не, пак би влязъл тук. Ала щеше да е помил с нея, отколкото тя бе с него първия им път заедно.

И би й простил, когато тя му каза, че съжалява.

Лежеше в тъмното със своите съжаления и гняв, броеше часовете до мръкване и кроеше планове. Знаеше, че Куин и Блей щяха да тръгнат с него - не защото той щеше да ги помоли, а защото нямаше да го послушат, като им кажеше да си гледат своята работа.

Решено беше. Нямаше да каже нищо на Рот или на някого от братята. Не искаше да му се пречкат с всевъзможни предпазни мерки. Не, с приятелите му щяха да открият къде спи Леш и да го очистят веднъж завинаги. Ами ако заради това изпъдеха Джон от къщата? Ами добре. И без това си беше сам.

Ето как стояха нещата: Хекс беше неговата жена, независимо дали тя го искаше или не. А той не беше от мъжете, дето ще седят със скръстени ръце, докато спътницата им е заплашена от нечувани страдания.

Щеше да стори същото, което бе направено за Ривендж.

Щеше да отмъсти за нея.

Щеше да я върне у дома невредима... и щеше да се погрижи похитителят й да бъде пратен в ада.

74.

POT ЧУ ПОЧУКВАНЕ ПО ВРАТАТА НА КАБИНЕТА И СЕ ИЗПРАВИ зад бюрото. С Бет им бе отнело цял час да изпразнят елегантната мебел, което бе изненадващо. Проклетото чудо бе побрало много в мъничките си чекмеджета.

- Дойде ли? - попита той своята шелан. - Те ли са това?

- Да се надяваме. - Когато вратата се отвори, стъпките на Бет се отдалечиха сякаш тя се опитваше да види по-добре. - О... много е красиво.

- И адски тежко - изпъшка Рейдж. - Господарю, не можа ли да си малко по-умерен в избора?

- И това го казваш ти? - рече Рот. Двамата с Джордж направиха две крачки вляво и една назад. Когато ресните докоснаха ръката му, той спря.

Шумът от мъже, трополящи с тежки обувки се засили и беше придружен с цветущи ругатни. И още пъшкане. Още много пъшкане. Както и подхвърляния за досадните крале и техните кралски глезотии.

После се чуха две силни изтропвания, когато два тежки предмета бяха оставени на пода. Шумът беше като от два тежки сейфа, паднали от висока канара на земята.

- Може ли да изгорим и останалото от бабешката мебелировка - измърмори Бъч. - Като разните канапета и...

- О, всичко друго си остава - отсече Рот, като се чудеше дали пътят до новата мебел е чист. - Просто ми трябваше малко подобрение.

- И ще продължиш да ни изгърбваш тук?

- Канапето вече беше подсилено за дебелия ти задник. Пак заповядай.

- Е, това тук е наистина добро подобрение - обади се Вишъс. - Изглежда много шефско.

Рот все така не пристъпваше напред, докато Бет даваше указания на братята как да пренаредят мебелите.

- Искаш ли да го пробваш, господарю? - предложи Рейдж. -Мисля, че е готово.

Рот се прокашля леко.

- Да. Да, искам.

С Джордж пристъпиха напред, той протегна ръце и напипа...

Бюрото на баща му бе ръчна изработка от абанос и фината дърворезба около ръба бе дело на истински майстор.

Рот се наведе и го опипа, като си припомняше как бе изглеждало през очите му като дете и как вековете само бяха увеличавали внушителната му красота. Масивните крака на бюрото представляваха фигури на мъже, изобразяващи четирите сезона на живота, а гладкия плот, който поддържаха беше белязан със същите родови символи, каквито бяха татуирани на бицепсите на Рот. Продължи с опипването, откри трите широки чекмеджета под плота и си спомни как баща му бе седял зад бюрото, а около него бяха разпръснати документи, укази и пера за писане.