Отмъстена любов

- Невероятно е - тихичко каза Бет. - Мили боже, просто е...

- ...голямо колкото шибаната ми кола - изръмжа Холивуд. -И два пъти по-тежко.

- ...най-красивото бюро, което някога съм виждала - завърши неговата шелан.

- Беше на баща ми. - Рот прочисти гърло. - Столът също е тук, нали? Къде е?

Бъч изстена и се чу тътрене на нещо тежко.

- Аз пък... си мислех... че това е... слон. - Краката на стола трополяха оглушително дори върху дебелия килим. - От какво е изработено това чудо? От армиран бетон, боядисан да изглежда като дърво ли?

Вишъс издиша струя дим от турски тютюн.

- Казвах ти да не го влачиш сам, ченге. Да се осакатиш ли искаш?

- Справих се. Стълбите ги взех с лекота.

- О, нима? Затова ли си изгърбен и си разтриваш кръста?

Пак се чу стон и ченгето измърмори:

- Не съм изгърбен.

- Вече не си.

Рот прокара ръце по подлакътниците на стола и напипа символите на Древния език, които го обозначаваха не просто като обикновен стол, а като седалище на властта. Беше точно какъв-то го помнеше... и, да, на високата облегалка напипа гладки камъни, които му припомниха блестящия обков от злато, платина, диаманти... и нешлифован рубин голям колкото юмрук.

Бюрото и тронът бяха единственото оцеляло нещо от къщата на родителите му и бяха донесени от Древната родина не от него, а от Дариъс. Ди бе открил човека, който беше купил комплекта, след като лесърите го бяха продали като плячка, и ги бе върнал обратно.

Да... също така Дариъс се бе погрижил при преместването на Братството през океана тронът на расата и кралското бюро да ги придружат.

Рот никога не бе мислил, че ще използва едното или другото.

Но когато с Джордж се настаниха и той седна... усети се на място.

- По дяволите, някой друг усеща ли потребност да се поклони? - попита Рейдж.

- Да - рече Бъч. - Но от друга страна аз се опитвам да облекча напрежението в черния си дроб. Струва ми се, че се е усукал около гръбнака ми.

- Казах ти, че ти трябва помощ - смъмри го Ви.

Рот остави братята да дрънкат, защото усещаше, че имат нужда от разпускане и разсейване чрез словесните си престрелки.

Нещата не бяха минали добре при пътуването на север до колонията. Да, Рив беше измъкнат и това беше чудесно, но братята не изоставяха своите бойци. А от Хекс нямаше и следа.

Следващото почукване, което се чу, също бе очаквано от Рот. Влязоха Рив и Елена и нададоха куп възторжени възклицания. После братята излязоха и го оставиха насаме с Джордж, Бет и новата двойка.

- Кога се връщаш на север да я търсиш? - попита Рот.

- В секундата, щом се смрачи.

- Добре. Искаш ли подкрепление?

- Не. - Чу се леко шумолене, като че Рив придърпа до себе си своята спътница, защото тя се чувстваше неловко. - Отивам сам. Така е по-добре. Освен че ще търся Хекс, трябва да посоча и свой заместник, така че нещата може да се поусложнят.

- Заместник?

- Моят живот е тук, в Колдуел. - Макар гласът на Рив да беше твърд и силен, избликът му на чувства бе остро осезаем и Рот не беше изненадан. През последните двайсет и четири часа нещастникът бе безмилостно въртян в житейската мелница и ако имаше нещо, което Рот да знае от първа ръка, то бе, че спасяването понякога бе също така дезориентиращо като пленяването.

То се знае, първото беше много по-лесно поносимо. Дано Скрайб Върджин да подареше избавление и на Хекс.

- Потърси Хекс - заръча Рот. - Каквато и подкрепа да поискаш от нас за тази цел, имаш я.

- Благодаря.

Когато Рот си помисли за нея, осъзна, че в този момент бе по-милостиво да й желае смъртта, отколкото да е жива. Прегърна през кръста своята шелан и я придърпа към себе си, защото имаше нужда да усети Бет топла и в безопасност до себе си.

- Слушай, по повод бъдещето - обърна се той към Рив, - искам да имам свой на тази арена.

- Не те разбирам.

- Искам ти да си водачът там.

-Какво?

Преди събеседникът му да успее да осмисли казаното, Рот продължи:

- Последното, от което се нуждая сега, е нестабилност в колонията. По дяволите, не знам какво става с Леш и лесърите, нито защо той е бил там, нито какви ги е дробил с Принцесата, но съм сигурен в едно. От думите на Зи съдя, че онези гълтачи на грехове се боят до смърт от теб. Дори да не живееш непрекъснато там, искам ти да ги управляваш.

- Разбирам мисълта ти, но...

- Съгласна съм с краля.

Потвърждението дойде от Елена и очевидно изненада до не-май къде Рив, защото той заекна, неспособен да отговори.

- Рот е прав - заяви Елена. - Ти си този, който трябва да е техен крал.

- Без да засягам никого - промълви Рив, - не такова бъдеще имах предвид за теб и мен. Първо, не изгарям от желание да стъпвам там. И второ, не се интересувам от това да ги ръководя.

Рот усети твърдия трон под себе си и не можа да сдържи усмивката си.

- Колко забавно, и аз понякога изпитвам същото по отношение моите поданици. Но съдбата има други планове за такива като теб и мен.

- По дяволите, съдбата. И представа нямам какво да правя като крал. Не мога просто така на сляпо... - Той рязко млъкна. -Исках да кажа... мамка му... не в смисъл незрящ... По дяволите!

Рот отново се усмихна, като си представи смущението по лицето му.