Отмъстена любов

- Не се притеснявай. Такъв съм, какъвто съм. - Бет хвана ръката му и той стисна нейната, за да я успокои. - Аз съм ка-къвто съм и ти си, какъвто си. Имаме нужда ти да поемеш управлението там в ръцете си. По-рано не ме предаде и знам, че и сега няма да ме оставиш. Колкото до управлението, ще ти издам една обществена тайна: всички крале са слепи, приятелю. Но ако следваш сърцето си, винаги ще виждаш ясно пътя си. - Рот извърна незрящите си очи към лицето на своята шелан. - Каза ми го веднъж една невероятно мъдра жена. И беше много, много права.

Ама че кучи син, мислеше си Рив, докато се взираше във великия и почитан сляп крал на вампирската раса. Беше се настанил в старомоден трон, на какъвто очакваш да видиш един водач... Биваше си я тази чудовищна мебел, а и бюрото беше първокласно. И докато седеше сред тази царствена обстановка, негодникът пускаше бомби с небрежната увереност на монарх, чиито изисквания винаги се изпълняваха.

За бога, той явно очакваше винаги да му се подчиняват безпрекословно, дори и когато дрънкаше врели-некипели.

Което означаваше... че всъщност с Рот имаха нещо общо.

Без конкретна причина, без никаква дори, Рив си представи мястото, от което управляваше кралят на симпатите. Просто малък пиедестал от бял мрамор. Нищо особено, но пък там се ценеше мощта на съзнанието и не се отдаваше голямо значение на външната изява на властта.

П оследното посещение на Рив в тронната зала бе, когато преряза гърлото на баща си. Спомняше си как синята му кръв бе рукнала върху финозърнестия снежнобял мрамор, сякаш бе изсипана мастилница.

Рив не хареса този образ, макар и не защото се срамуваше от деянието си. Просто... ако се съгласеше с искането на Рот, нямаше ли такова да е и неговото бъдеще? Един ден нямаше ли някой от роднините му да му пререже гърлото?

Такава съдба ли го очакваше?

С всичките тези мисли кръжащи в главата му, той се обърна към Елена за помощ... и тя му даде тъкмо силата, от която се нуждаеше. Взря се в него с категорична и пламенна любов и той реши, че напразно вижда съдбата в такива мрачни краски.

Когато отново погледна Рот, видя, че кралят е хванал ръката на своята шелан също както и той държеше тази на Елена.

Това бе достоен модел за подражание, каза си Рив. Пред него стоеше мъж, какъвто той самият искаше да бъде: добър, силен водач, с кралица, която го подкрепяше и управляваше на равна нога с него.

Само дето неговите поданици въобще не бяха като тези на Рот. А Елена не трябваше да се намесва в делата на колонията. Никога.

От друга страна щеше да му е отличен съветник. Не можеше да си представи някой друг, от когото би искал да получава съвети... освен може би от негодника вампир насреща му.

Рив хвана ръцете на спътницата си в своите.

- Чуй ме внимателно. Ако се съглася да ги управлявам, само аз ще общувам с жителите на колонията. Ти не можеш да ходиш там. И ти гарантирам, че ще има грозни моменти. Много грозни. Ще се случат неща, които може да променят мнението ти за мен...

- Извинявай, но вече съм била там, свърших работата и си имам тениска за спомен. - Елена поклати глава. - Каквото и да се случи, ти си достоен мъж и това винаги ще е най-важното.

Доказвал си го неведнъж, а това е единствената гаранция, която някой може да получи.

- Господи, колко те обичам.

И въпреки че тя сияеше насреща му, той имаше нужда да се увери.

- Сигурна ли си, все пак? Защото скочим ли веднъж...

- Абсолютно и категорично... - Тя се надигна на пръсти и го целуна. - ...уверена.

- Мамка му! - Рот изръкопляска, като че любимият му отбор току-що бе отбелязал гол. - Това се казва огън жена. Такива ги обичам.

- Аз също.

Рив притегли с усмивка своята шелан в обятията си. Изведнъж толкова много неща в живота му се уредиха едновременно. Сега ако можеше да си върнат и Хекс...

Не ако, каза си, а когато.

Елена опря глава на гърдите му, а той я погали по гърба и се обърна към Рот. След миг Рот извърна лице от своята кралица, все едно знаеше, че Рив го гледа.

В тишината на прелестния бледосин кабинет помежду им се установи необичайна връзка. Макар да се различаваха в толкова много отношения, макар да имаха малко общо и да се познаваха още по-малко, бяха обединени от нещо уникално.

И двамата бяха владетели, които седяха сами на троновете си.

Те бяха... крале.

- Животът е такава разкошна травма, не мислиш ли? - промълви Рот.

- Да. - Рив целуна Елена по главата, като си помисли, че преди да я срещне, би изключил думата „разкошна" от това твърдение. - Точно това е.

Следва: ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ книга осма от поредицата БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ

ОЧАКВАЙТЕ

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ПОСВЕТЕНИ

от Дж. Р. Уорд уникален и неповторим съпътстващ роман, който предоставя поглед зад кулисите на поредицата „Братството на черния кинжал"