Читаем Отприщен гроб полностью

Отприщен гроб

Чуха външната врата да се отваря. Страйк и Робин предположиха, че Пат и Цин се връщат, но вместо тях се появи пълен около седемдесетгодишен русоляв мъж с очила. Носеше фланелка на „Куинс Парк Рейнджърс“, кафяви панталони, с каквито Страйк бе свикнал да вижда Тед, и с брой на „Дейли Мейл“ под мишница.

– А, вие сте детективите.

– Същите – отвърна Страйк и се изправи да се ръкува.

– Денис Чонси. Всички искате чай, нали? Аз самият ще пия, тъй че не ми представлява трудност.

Денис се скри в кухнята. Робин забеляза, че той накуцва леко, нищо чудно да бе паднал по време на демонстрираната левитация.

– Чуй, Уил… – подхвана Страйк.

– Ако говоря с Флора преди полицията, никога няма да стигна до полицията, защото тя ще дойде за мен, преди да мога…

– Кой ще дойде за теб? – Денис, който очевидно имаше остър слух, се бе появил на прага на дневната, дъвчейки шоколадова бисквитка. – Удавената пророчица, а?

Уил придоби смутен вид.

– Казах ти, синко. Всичко това е само в главата ти. – И Денис се почука по слепоочието.

– Виждал съм…

– Виждал си фокуси – прекъсна го Денис добродушно. – Ей това си виждал. Фокуси. Здравата са те обработвали, но всичко е фокуси, да знаеш.

Той отново се скри. Преди Страйк да е казал нещо друго, чуха входната врата да се отваря повторно. Малко след това в стаята влезе Пат.

– Поразходих я, а тя взе, че заспа – изрече с ръмженето, което при нея минаваше за шепот. – Оставих я в антрето.

Пат съблече жакета си, извади от джоба му пакет „Суперкингс“, запали една, седна на креслото и попита:

– Е, какво става?

Докато Робин ѝ обясни за желанието на Флора Брюстър да се срещне с Уил, Денис се бе върнал с каничка прясно запарен чай.

– Звучи ми като добра идея – каза Пат и впери изпитателен поглед в Уил. Дръпна силно от цигарата си. – Ако искаш от полицията да те приемат сериозно – каза и издуха дима, тъй че за момент лицето ѝ се скри зад синкав облак, – имаш нужда от човек, който да потвърди думите ти.

– Именно – каза Страйк. – Благодаря ти, Пат.

– Господин Чонси, седнете вие тук – каза Робин и се надигна, тъй като други столове нямаше.

– Не, седи си, миличка, аз трябва да се погрижа за гълъбите – отвърна Денис. Той си наля чаша чай, сложи си три бучки захар и отново излезе.

– Състезателни гълъби – поясни Пат. – Държи ги отзад. Само не отваряйте дума пред него за Фъргюс Маклауд. От един месец сутрин, обед и вечер все това слушам.

– Кой е Фъргюс Маклауд? – поинтересува се Робин.

– Той е мамил – неочаквано се обади Уил. – С микрочип. Птицата изобщо не е излизала от клетката си. Денис ми разправи всичко.

– Голямо облекчение е да има някой друг да му слуша тирадите – подхвърли Пат и извъртя очи в гримаса.

Телефонът на Страйк иззвъня: Мидж.

– Извинете ме – каза.

Като не искаше да рискува да събуди Цин, дълбоко заспала в количка край външната врата, той мина през кухнята и оттам излезе в малкото дворче. Половината от него бе заделено за гълъбите и Денис се виждаше през прозореца на гълъбарника, където очевидно чистеше клетките.

– Мидж?

– Лин е в клиниката – заговори развълнувано тя. – Таша току-що ми се обади. Джоу не е бил там снощи и Таша се прокраднала до пристройката. Вратите били заключени, но на един прозорец щорите били спуснати през цялото време, откакто тя е там. Опитала се да надзърне през пролука и… слушай само! Кльощаво русо момиче повдигнало щората и се втренчило право в нея. Таша каза, че били буквално нос до нос. Едва не паднала назад по задник. Тогава според Таша момичето явно осъзнало, че тя не е с униформа на персонала, и изрекло само с устни „Помогни ми“. Таша ѝ показала с жест да вдигне прозореца, но той бил закован. После Таша чула някой да приближава, тъй че трябвало да избяга оттам, но с устни изрекла на Лин, че ще се върне.

– Отлично – каза Страйк. Умът му бързо заработи, докато гледаше как Денис говори на гълъба в ръката си. – Добре, слушай. Искам да идеш в Боръмуд. Таша може да има нужда от помощ. Отседни в някое хотелче или пансион в близост. Ако Таша може да се добере отново до въпросния прозорец довечера, нека да допре до него бележка, че Уил е излязъл заедно с Цин, че и двамата са в безопасност.

– Ще го направим – обеща Мидж, явно останала във възторг. – А какво ще кажеш аз да…?

– Засега стой близо до клиниката, та да не би да се опитат да преместят Лин през нощта. Не пробвай спасяване и поръчай на Таша да не поема излишни рискове, ясно?

– Ясно – потвърди Мидж.

– Ако имаме късмет – каза Страйк, – тази новина ще подпали Уил като пръчка динамит, защото не знам кое друго ще успее при него.