Отприщен гроб

Голяма част от следващите три дни Робин прекара в блъскане на главата си над въпроса без отговор за състоянието на собствените си чувства и в гадаене за бъдещата траектория на проявилата се отскоро ревнивост на Мърфи. И тези ли отношения щяха да тръгнат по същия път като брака ѝ през нарастващо напрежение към деструктивна експлозия, или тя просто проектираше върху Мърфи някогашните отблъсквали я характеристики, при все че той бе направил толкова много за нея?

Въпреки че бе приела примирието и се стараеше да се държи, сякаш е простила и забравила, принудена бе да разсъждава над въпроси, свързани с Корморан Страйк. Онези фатални думи – „Аз също те обичам“, бяха извикали промяна у Мърфи. Твърде пресилено би било да нарече новото му отношение към нея собственическо, но у него се долавяше самоувереност, каквато бе отсъствала преди.

В моменти, когато бе по-откровена пред себе си, Робин се питаше защо наистина не му се бе обадила, когато се уплаши, че въоръжен човек се спотайва в близост. Единствените отговори, които ѝ хрумваха, бяха объркани, а някои отваряха врати към нови въпроси, над които не искаше да разсъждава. В единия край на кантара, където признаваше емоциите си, беше страхът ѝ, че Мърфи би реагирал пресилено. Не бе искала да поднася на приятеля си оправдание да ѝ натяква за поеманите рискове, това вече го получаваше в достатъчна степен от майка си. И все пак, нашепваше съвестта ѝ, на Страйк позволяваше да ѝ поръчва да се пази, нали така? Изпълнила бе исканията му да пътува с такси и да не поема задачи сама. Каква беше разликата?

Отговорът (така си каза Робин) беше, че със Страйк имаха общ бизнес, което му даваше известни права – но тук самоанализът ѝ започваше да буксува, защото Мърфи също имаше права, просто тя бе по-склонна да ги пренебрегне. Подобни разсъждения я приближаваха опасно до принудата да признае нещо, което решително избягваше. Мислите относно действителните чувства на Страйк, както тя знаеше от предишен опит, водеха само до объркване и болка.

Междувременно Страйк си имаше свои лични тревоги. В събота следобед Луси му позвъни с новината, че Тед, който още беше в къщата им, е преживял „странен обрат“. С чувство за вина, че изобщо не бе посещавал Тед през последните две седмици, Страйк изостави наблюдението на съпруга, кръстен от тях Хампстед, за да отиде с колата си право до дома на Луси в Бромли, където завари Тед по-дезориентиран от всякога. Луси вече бе записала час за преглед при лекар за чичо им и обеща да се свърже със Страйк веднага щом получи новини.

По-голямата част от понеделника прекара в наблюдение на Младия любовник и след като Баркли го смени следобед, в четири часа се отправи към офиса. Робин бе седяла там през целия ден, като се опитваше с работа да заглуши безпокойството, че щяха да изведат Уил от безопасното убежище в дома на Пат, за да идат вечерта в къщата на Прудънс.

– Все така си мисля, че Уил и Флора биха могли да разговарят по Фейстайм – каза Робин на Страйк, когато той седна срещу нея на съдружническото бюро с чаша кафе в ръка.

– Е, Прудънс все пак е психотерапевт, нали. Иска пряко впечатление.

Той погледна към Робин, която изглеждаше едновременно уморена и напрегната. Като прие, че това се дължи на продължаващия ѝ страх от Църквата, ѝ каза:

– Ще са още по-глупави, отколкото ги мисля, да ни проследят след онова, което казах на Уейс в петък, но ако забележим някого, ще спрем и ще му излезем насреща.

Страйк предпочете да не спомене, че ако, както подозираше, Уейс си играеше да въздейства на съзнанието, а не толкова пробваше тайно следене, то със същата сила щеше да реши да упражни тормоз като отплата за разговора им лице в лице в „Олимпия“.

– Боя се, че имам лоши новини – каза Робин. – Не съм сто процента сигурна, но е възможно Айзък Милс да е починал. Виж, намерих това преди час.

Тя му подаде през бюрото разпечатка на кратко известие в „Телеграм“ от януари 2011 година. Описваше пътно произшествие, при което Айзък Милс, на 38 години, бе починал при челен удар с ван, който, за разлика от колата на Милс, се бе движил от правилната страна на пътя.

– Възрастта отговаря – посочи Робин, – а това, че е бил в насрещното движение, подсказва, че е бил пиян или дрогиран.

– По дяволите – изруга Страйк.

– Ще продължа да търся – каза Робин, като си взе обратно разпечатката, – защото има и други на име Айзък Милс, само че ме гложди ужасното чувство, че този е нашият човек. А ти говори ли с Дев да изведе Роузи Фърнсби на вечеря?

– Да, говорих, той се кани да си създаде профил във въпросния сайт довечера. Хрумна ми и друго за Роузи. Ако този профил действително е нейният и тя наистина е пътувала из Индия през последните години, има логика да няма постоянно жилище тук. Чудя се къде ли е отседнала сега, когато майка ѝ е в Канада.

– Никой не отговаряше на стационарния телефон, когато звънях. Отива директно на гласова поща.

– И все пак ни е кажи-речи по път, като минаваме през Ричмънд на връщане от Стробъри Хил. Можем просто да почукаме на вратата на Сидър Теръс и да видим какво ще се случи.