Отприщен гроб

– А, да – отвърна Страйк, припомнил си полароидните снимки. – Това е налице, разбира се… И все пак според брат ѝ Роузи е съжалявала, че напуска фермата.

– Тийнейджърките са странна порода – каза тихо Робин. – Успяват да си внушават, че нещата не са толкова зле, макар и дълбоко в себе си да знаят, че са такива… Спомни си, че е била много хлътнала по Джонатан Уейс. Може би доброволно е влязла в хамбара, без да е наясно какво ще се случи. А после, ако Уейс ѝ е говорил колко е прекрасна, смела, красива и с волен дух… ако я е убедил, че някак се е доказала… Но знам, че всичко това е гадаене, докато не я намерим, а това е другото, което исках да ти кажа. Има шанс… само бегъл шанс, не бързай да се вълнуваш… вече да съм я намерила.

– Занасяш ли ме?

– Хрумна ми идея в малките часове на нощта. Всъщност две идеи, но първо тази. Абсолютно никакъв резултат нямах в имотните регистри, но тогава ми хрумна: сайт за запознанства. Трябваше да се присъединя към половин дузина такива, за да получа достъп. Та така де, на mingleguru.co.uk имаше една Бхакта Даса, на трийсет и шест години, тъй че е точната възраст за Роузи, и в никой случай не е азиатка, за разлика от всички останали в сайта.

Страйк спря на червен светофар и тя му поднесе да види профилна снимка.

– Да му се не види! – възкликна Страйк.

Жената беше миловидна, кръглолика и с трапчинки, носеше залепена бенка между веждите и имаше много оранжева кожа. Когато светофарът се смени и отново потеглиха, Страйк каза:

– За това трябва да се сигнализира Комисията за стандартите в рекламата.

– Тя практикува индуизъм – започна да чете Робин представянето на Бхакта, – обича Индия, пропътувала е голяма част от нея, много би искала да срещне човек, който споделя нейния мироглед и религия, и посочва като настоящо местонахождение Лондон. Питам се дали…

– Дев – каза Страйк.

– Именно, освен ако не му е писнало да е редовният хубавец, когото пращаме да омайва жени.

– Има и по-лоши проблеми от този – отбеляза Страйк. – Започвам да си мисля, че по-често трябва да спиш на канапето. Явно пробужда нещо у теб.

– Още не си чул втората ми идея. Опитвах се да заспя, мислех си за Чери и тогава ми хрумна: Айзък Милс.

– Кой?

– Айзък Милс. Приятелят ѝ след Чапман Фарм. Онзи, дето обрал аптеката.

– О, да, зъбатият наркоман.

– Ами ако тя е разправила на Айзък какво се е случило в Чапман Фарм? – каза Робин. – Може да е споделила с него, било ѝ е още съвсем прясно, когато се е запознала с него.

– Това е много логична идея и съм вбесен, че не хрумна на мен – призна Страйк.

– Значи смяташ, че си струва да го издирим? – попита Робин, доволна, че теорията ѝ не бе срината още в зародиш.

– Определено. Само дано още е жив. Нямаше вид на човек, който излиза на чист въздух и пие витамини… О, мамка му, забравих да ти кажа още нещо от снощи.

– Какво?

– Може и да греша – каза Страйк, – но бих се заклел, че снощи на сбирката на Уейс видях Филипа Делоней сред публиката. Лелята на Дайю, сестрата на Откраднатия пророк.

– И откъде накъде тя ще е там?

– Добър въпрос. Но както казах, може и да греша. Спортният тип блондинки с перли ми се сливат в едно. Не знам как съпрузите им ги различават.

– Чрез феромони – предположи Робин.

– Може би. Или си имат специални сигнали за повикване. Като пингвините.

Робин се разсмя.

114

Разваленото по вина на човек може да бъде поправено

отново чрез човешки усилия.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Както по-късно си признаха един пред друг, през първия час, докато Страйк и Робин разговаряха с Уил в дома на Пат в Килбърн, всеки поотделно си бе мислил, че мисията им е обречена. Той неумолимо отказваше да се срещне с Флора Брюстър и настояваше, че не желае имунитет от съдебно преследване, защото заслужавал затвор. Искаше единствено Лин да бъде намерена, та да може да се грижи за Цин, след като той самият се предаде на полицията.

Пат бе извела дъщерята на Уил на пазар, за да им даде възможност да поговорят на спокойствие. Стаята, в която седяха, беше малка, чиста, имаше силен застоял мирис на „Суперкингс“ и бе отрупана със семейни снимки, но се оказа още, че Пат имала неподозирана слабост към кристални фигурки на животни. Уил носеше нов зелен пуловер, който, макар и да висеше край много слабото му тяло, му прилягаше и отиваше далеч повече от мръсния анцуг на УХЦ. Тенът му бе подобрен, сенките под очите ги нямаше и в продължение на цели шейсет минути той не бе споменал Удавената пророчица.

Когато обаче Страйк започна да губи търпение, притисна Уил на темата защо не иска поне да поговори с друг бивш член с оглед да обединят силите си и да освободят възможно най-много хора от Църквата, а Уил каза:

– Не можете да ги освободите всичките. Тя иска да ги задържи. Пуска някои, дето не са добри, такива като мен, да си идат…

– Коя е „тя“? – попита Страйк.

– Знаете коя – промърмори Уил.